Проклетата кауза

Марино си тръгна, а аз останах за известно време зад затворените врати. Бях ужасно потисната, а мислите ми напомняха мудната река зад дома ми. Не бях наясно дали съм вбесена или уплашена, но се сетих за случаите, когато й бях предлагала вино или бира, и се почувствах предадена. Отчаянието ме завладя напълно, когато се замислих върху всичко, което бе постигнала и можеше да загуби, и внезапно в главата ми се появиха нови, зловещи образи. Представих си ужасните сцени, обрисувани от човека, който искаше да бъде бог. Знаех, че племенницата ми, въпреки цялата си гениалност, не осъзнаваше тази мрачна сила. Тя не можеше да разбере злото така, както аз го разбирах.

Облякох си палтото и нахлух ръкавиците. Знаех къде точно трябва да отида. Тъкмо щях да съобщя на колегите си, че тръгвам, когато телефонът звънна. Вдигнах бързо слушалката, защото се надявах, че може да е Луси. Вместо нея обаче се обаждаше шефът на полицията в Чесапийк, който ми съобщи, че името му е Стийлс и току-що се е преместил тук от Чикаго.

— Съжалявам, че трябваше да се запознаем по този начин — каза той, както ми се стори искрено. — Но трябва да поговоря с вас за един от детективите ми на име Роше.

— И аз трябва да поговоря с вас за него — отвърнах. — Вероятно вие можете да ми обясните какъв е проблемът му.

— Според него вие сте проблемът.

— Това е абсурдно — възкликнах, неспособна да удържа гнева си. — Накратко казано, началник Стийлс, вашият детектив е непрофесионалист, некадърник и пречка в това разследване. И му е забранен достъп до моргата ми.

— Вие осъзнавате, че «Вътрешни работи» грижливо ще разследва това, нали? — запита той. — Вероятно ще се наложи да дойдете тук по някое време, за да поговорим с вас.

— И какво точно е обвинението?

— Сексуален тормоз.

— Е, това е популярно напоследък — казах иронично. — Не знаех, че имам власт над него, тъй като той работи за вас, а не за мен, а при сексуалния тормоз става дума за злоупотреба с властта. Всичко това обаче са пълни глупости, защото в случая ролите са разменени. Вашият детектив е този, който намекваше за секс, а когато не отговорих на авансите му, започна да се държи грубо.

Стийлс замълча за момент, после каза:

— Звучи ми, като че ли имаме само вашата дума срещу неговата.

— Не, звучи само като пълна дивотия. А ако той ме докосне още веднъж, ще получа съдебно решение и той ще бъде арестуван.

Стийлс не проговори.

— Началник Стийлс — продължих, — смятам, че все пак най-важното сега е ужасният случай в юрисдикцията ви. Може ли за малко да поговорим за Тед Едингс?

Той се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Разбира се.

— Запознат ли сте със случая?

— Абсолютно. Информираха ме подробно и съм съвсем наясно с него.

— Добре. Тогава съм сигурна, съгласен сте, че трябва да се заемем с него колкото се може по-сериозно.