Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
— Там има доста истории, напомнящи за Вехтия завет. Имам предвид, че всъщност книгата не е сатанинска.
Наблюдавах я мълчаливо и се чудех какво ли се въртеше из този невероятно сложен мозък.
— В действителност я намирам доста интересна. Смятам, че може да има власт над теб само ако й позволиш. Аз не й позволявам, така че ни най-малко не ме притеснява.
Оставих чашата си.
— Е, определено има нещо, което те притеснява.
— Единственото, което ме притеснява, е, че съм затворена тук и съм уморена. Май ще е най-разумно да отида да си легна. Надявам се, че тази нощ ще спиш добре.
Пожеланието й не се сбъдна. Вместо да заспя, сядах пред огъня и се тревожех за нея, тъй като познавах племенницата си по-добре от всеки друг. Възможно бе те с Джанет просто да се бяха скарали, което щеше да се оправи на сутринта, или пък наистина имаше много работа и невъзможността да се върне в Шарлътсвил да бе по-сериозен проблем, отколкото предполагах.
Изключих огъня и проверих още веднъж, за да се уверя, че алармата е активирана. После се прибрах в спалнята си и затворих вратата. — Все още не ми се спеше, затова седнах в леглото и започнах да преглеждам данните от факса на Едингс. През последните две седмици бяха набирани осемнадесет номера. Всичките изглеждаха странни и навеждаха на мисълта, че поне за известно време Едингс е работел нещо в домашния си офис.
Другото, което ми направи впечатление веднага, бе, че след като е работил у дома, нормално беше да се предположи, че е провел безброй разговори със службата си, но не беше така. От средата на декември бе звънял в службата си само два пъти, поне от машината, която намерихме в дома му. Това се разбираше лесно, тъй като бе вкарал команда за бързо набиране, в която «Бюро АП» се появяваше в идентификационната колонка заедно с по-малко ясни имена като НВСЕ, МСО, КПТ и ЛМ. Три от тези номера бяха с кодове от Тайдуотър, Централна и Северна Вирджиния, а районният код за МСО беше Мемфис, Тенеси.
Опитах се да заспя, но информацията прелиташе пред очите ми, а въпросите ме измъчваха, защото не можех да ги изключа от съзнанието си. Зачудих се с кого ли се е свързвал Едингс по тези различни места и дали това имаше някакво значение. Но най-вече не можех да се отърва от спомена за мястото, където бе умрял. Все още виждах тялото му, носещо се из калната река, увиснало на безполезен маркуч, закачен за ръждясал болт. Спомних си сковаността, която бях усетила, докато го държах в ръце и плувах нагоре с него. Дълго преди да достигна повърхността, знаех, че е мъртъв от много часове. Това бе още една причина да подозирам, че е бил мъртъв отдавна, когато някой е влязъл в ричмъндския му апартамент и е изтрил компютърните му файлове.
В три сутринта се надигнах в леглото и се вторачих в тъмнината. Къщата бе абсолютно тиха, с изключение на обичайните си звуци, и аз просто не можех да изключа подсъзнанието си. Спуснах неохотно краката си на пода. Сърцето ми биеше усилено, като че ли се бях стреснала от ставането си в такъв ранен час. Влязох в кабинета, затворих вратата и надрасках следното кратко писъмце:
На вниманието на заинтересуваните: Знам, че това е номер на факс, иначе бих ви се обадила лично. Ако е възможно, трябва да науча самоличността ви, защото номерът се появи на разпечатка от факса на наскоро починал човек. Моля, свържете се с мен колкото се може по-скоро. Ако се нуждаете от потвърждение за верността на тази връзка, свържете се с капитан Пит Марино от полицейския участък на Ричмънд.
Добавих телефонните си номера, написах титлата и името си и изпратих писмото до всеки факс, отбелязан в журнала на Едингс, с изключение, разбира се, на «Асошиейтид Прес». Известно време седях зад бюрото, като гледах замаяно към факса, като че ли машината незабавно щеше да разреши този случай. Но тя въобще не заработи. Към шест часа звъннах на Марино.
— Очевидно не е имало бунт — казах, след като телефонът на Марино се удари в нещо, падна и накрая гласът му замърмори по линията. — Слава богу, буден си.
— Колко е часът?
Гласът му звучеше зашеметено.
— Време е да се надигаш.
— Заключихме пет човека. Останалите се укротиха и се прибраха. Защо си будна?
— Аз съм вечно будна. А и не бих ти отказала да ме закараш до работата.
— Добре, слагай кафето — отвърна той. — Идвам.
Глава осма
Когато Марино пристигна, Луси все още беше в леглото, а аз правех плодова салата и кафе. Отворих му и се изненадах, когато видях улицата. През нощта Ричмънд бе станал като от стъкло. По новините чух, че падащи клони и дървета са съборили електрическите стълбове в няколко района в града.