Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Просто се чудех — отвърна Том, тъпчейки с палец лулата си — Чудех се дали кметът знае кой е надраскал Драконовия зъб на вратата му. Изглежда, че някой тук вече не го обича. Или може би не обичат гостите му.
Ранд го изгледа разочаровано и отново се обърна към огъня. Мислите му заиграха като пламъците в огнището и също като тях се съсредоточиха само в един център. Нямаше да се предаде. Нямаше да се примири с това просто да стои и да гледа как Трам умира „Моят баща — помисли си яростно той. — Моят баща.“ Минеше ли веднъж треската, този въпрос също щеше да се изчисти. Но първо треската. Само че как?
Бран ал-Вийр стисна устни, погледна към обърналия им гръб Ранд и после към веселчуна с такава злоба, че погледът му можеше да накара и мечка в гората да се закове на място, но Том изчака отговора, сякаш изобщо не беше го забелязал.
— Трябва да е работа на някой от Конгарови или от Коплинови, — изсумтя най-сетне кметът, — макар че само Светлината знае кой точно може да е. Те са голяма пасмина и ако има нещо лошо да се каже за някой, а и да няма, те ще го кажат. Пред тях на Кен Буйе сякаш мед му капе от езика.
— А онази сган, дето се изсипа рано заранта? — попита пак веселчунът. — Не бяха и помирисали тролок, а искаха да разберат единствено кога щял да започва Бел Тин, сякаш не виждат, че половината село е в пепелища.
Господин ал-Вийр кимна мрачно.
— Един от клоновете на фамилията. Но всички са като тях. Онзи глупак Дарл Коплин половината нощ настояваше да изгоня госпожа Моарейн и господин Лан от хана, сякаш те са докарали тролоците.
До този момент Ранд бегло слушаше разговора им, но последното го накара да се намеси.
— Те какво направиха?
— Ха, че тя докара кълбеста мълния от чистото небе — отвърна господин ал-Вийр. — И я запокити право върху тролоците. Виждал си сигурно как такава мълния поваля дървета. Тролоците не изглеждаха по-добре от тях.
— Моарейн? — възкликна изумен Ранд и кметът кимна.
— Госпожа Моарейн. А пък господин Лан с неговия меч летеше като вихър. Ха, с меча. Този мъж и без меч е оръжие, и на десет места наведнъж, поне така изглеждаше. Да ме изгори дано, нямаше да повярвам, ако не го видях с очите си… — Той потърка плешивото си теме. — Гостуванията в Зимната нощ едва започват, ръцете ни са пълни с подаръци и меденки, а главите ни с вино, и изведнъж кучетата се разлайват, а тия двамата изхвърчаха от хана, разтичаха се из цялото село и викат, че са дошли тролоци, колкото им глас държи. Отначало помислих, че са прекалили с виното. В края на краищата… тролоци? После, преди някой да е разбрал какво става, онези… онези твари се появиха из улиците и започнаха да размахват мечовете си към хората, да палят къщи и да вият така, че на човек кръвчицата му да замръзне. — Той изсумтя с отвращение. — Ние просто се разбягахме като пилета в кокошарник, в който е влязла лисица, докато господин Лан не ни върна донякъде куража.
— Недей да бъдеш толкова суров — отвърна Том. — Вие се справихте не лошо за обикновени хора.
— Хм… да, добре. — Господин ал-Вийр потръпна. — Просто не е за вярване. Една Айез Седай в Емондово поле. А господин Лан е Стражник.
— Айез Седай? — прошепна Ранд. — Невъзможно е да е такава. Нали говорих с нея. Не е… Тя не…
— Ти да не мислиш, че си носят нишани? — отвърна му троснато кметът. — Надпис „Аз съм Айез Седай“ на челото, може би. „Пази се, опасно“? — Изведнъж той се плесна по челото. — Айез Седай. Аз съм един стар глупак. Има възможност, Ранд, стига да си готов да я използваш. Не мога да ти кажа да го направиш, на твое място не би ми стигнал кураж за такова нещо.
— Възможност ли? — отвърна Ранд. — Готов съм да приема всякаква възможност, стига да помогне.
— Айез Седай могат да изцеряват, Ранд. Да ме изгори дано, момко, нали си чувал сказанията. Те могат да излекуват човек, когато церовете не помагат. Веселчуне, ти би трябвало да го знаеш по-добре от мен. Приказките на веселчуните са пълни с Айез Седай. Защо не кажеш, вместо да дрънкам глупости?
— Ааа, тук аз съм чужденец — отвърна Том, загледан с тъга в незапалената си лула, — пък и добрият стопанин Коплин не е единственият в това село, който не иска да има нищо общо с Айез Седай. Най-добре ще е предложението да дойде от теб.
— Айез Седай — промърмори Ранд, мъчейки се да си представи дребничката жена, която беше говорила с него вчера, като героиня от приказките. Помощта от една Айез Седай понякога беше по-лоша, отколкото да не получиш никаква помощ, така се разказваше в сказанията, като отрова в баница, а в даровете им винаги се криеше някаква уловка, като стръв за риба. Внезапно монетата в джоба му, монетата, която беше получил от Моарейн, му се стори нажежена като въглен. Едва се сдържа да не я измъкне и да не я изхвърли през прозореца.