Окото на света

Кладите се намираха на достатъчно разстояние от последните къши, откъм Западния лес, край пътя, водещ към Стражеви хълм. Вятърът все още отнасяше мазните черни стълбове пушек надалеч, но дори и така въздухът бе изпълнен с гадна сладникава воня на опърлена козина. Ранд се задави от миризмата и преглътна, за да не повърне, щом осъзна какъв трябва да е източникът й. Колко подходяща работа за огньовете на Бел Тин! Хората, поддържащи кладите, бяха превързали парцали около носовете и устата си, но от гримасите им можеше да се съди, че и оцетът, в който бяха натопени парцалите, не помага. Дори и да убиваше зловонието, те все пак знаеха, че то е около тях, и знаеха с какво се занимават.

Двама мъже отвързваха поводите от глезените на един тролок. Лан, застанал до мъртвото тяло, бе дръпнал одеялото достатъчно, за да се видят раменете на чудовището и козята му глава. Когато Ранд дотърча до тях, Стражникът тъкмо сваляше метален знак, емайлиран в кървавочервено тризъбец, от увенчаното с шипове рамо на черната ризница на тролока.

— Кох-Бал — обяви той, подхвърли знака в дланта си и го запокити със сумтене във въздуха. — Дотук това прави седем орди.

Моарейн, седнала с кръстосани крака направо на земята, малко встрани от групата, поклати уморено глава. На коленете й лежеше тояга с издялкани от единия до другия край фигурки на лози и цветя, дрехата й беше омачкана.

— Седем орди. Седем! Толкова много не са действали заедно от времената на Тролокските войни. Лоши вести се трупат върху лоши вести. Плаша се, Лан. Мислех, че сме спечелили преднина, но може да се окаже, че сме твърде назад.

Ранд я зяпна, неспособен да продума. Айез Седай. Беше се постарал да се убеди, че няма да се чувства по-различно отпреди сега, когато беше научил кой… какво стои пред него, и за негова изненада това наистина се оказа така. Вече не изглеждаше толкова достолепна, с щръкналите във всички посоки сплъстени кичури и с оцапания от сажди нос, но въпреки това не изглеждаше никак различна. Сигурно Айез Седай трябваше да имат нещо във външния си вид, което да показва какви са. От друга страна, ако външният вид отразява това, което се крие отвътре, тогава тя трябваше да прилича по-скоро на тролок, отколкото на благородна жена, чието достойнство не се смаляваше от това, че е седнала уморено на голата земя. Но тя можеше да помогне на Трам. Каквото и да му струваше, сега това беше по-важно от всичко.

Той вдиша дълбоко.

— Госпожо Моарейн… Искам да кажа, Моарейн Седай.

Двамата извърнаха лица към него и той замръзна от погледа й. Не беше онзи спокоен, лъчезарен поглед, който помнеше от срещата им при Моравата. На лицето й беше изписана умора, но тъмните й очи бяха като ястребови. Айез Седай. Разрушителките на света. Кукловодките, дърпащи конците и каращи тронове и държави да танцуват така, както решат жените на Тар Валон.

— Ето че дойде малко светлинка в мрака — промърмори Айез Седай. След което гласът й се извиси. — Какви бяха сънищата ти, Ранд ал-Тор?