Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Ранд, о, не, нима и баща ти? Хайде, идвай да те заведа при Нинив.
Ранд беше твърде изтощен, твърде стъписан, за да може да проговори. През цялата кошмарна нощ Емондово поле му се струваше като рай, където двамата с Трам щяха да намерят спасение. Но сега единственото, което можеше да направи, бе да я зяпне отчаяно в гърба.
Майстор Люхан, изглежда, разбираше какво бе преживял младежът. Постави топора си върху носилката, повдигна задния й край и леко подбутна Ранд, подканяйки го да последват Егвийн. Той запристъпва след нея като насън. За миг се зачуди откъде ли майстор Люхан знае, че съществата са тролоци, но тази мисъл бързо се разнесе. След като Трам можа да ги разпознае, защо и Харал Люхан да не може?
— Всички предания и приказки са верни — промърмори той.
— Така изглежда, момко — отвърна ковачът. — Така изглежда.
Егвийн вървеше бавно, съобразявайки се с възможностите на двамата мъже с товара. Преведе ги до средата на Моравата и зави към къщата на Калдър. Краищата на сламения й покрив бяха овъглени, варосаните стени бяха почернели от саждите. От къщите от двете й страни бяха останали само темелите. Едната бе доскоро домът на Берин Тейн, един от братята на мелничаря. Другата беше на Абел Каутон. Бащата на Мат. Дори комините им се бяха срутили.
— Изчакайте тук — каза Егвийн и ги изгледа, сякаш очакваше да й отвърнат. Но след като двамата застанаха мълчаливо, тя промърмори нещо на себе си и се втурна вътре.
— Мат — рече Ранд. — Той…
— Жив и здрав е — отвърна ковачът, пусна своя край на носилката на земята и бавно се изправи. — Преди малко го видях. Цяло чудо е, че всички сме все още живи. Как само връхлетяха над къщата ми и в ковачницата, ще си помисли човек, че крия злато и скъпоценни камъни. Алзбет счупи черепа на едного с тигана. Тази заран само като огледа пепелищата от изгорелия ни дом, хукна да ги гони из селото с най-големия чук, който намери в ковачницата, да не би някой от тях още да се спотайва и да не е избягал. Ако наистина срещне някой, направо можеш да го отпишеш. — Харал кимна към къщата на Калдър. — Госпожа Калдър и още няколко дома предложиха да приютят част от ранените, чиито къщи са разрушени. След като Премъдрата прегледа Трам, ще му намерим постеля. В хана може би. Кметът вече го предложи за всички пострадали, но Нинив каза, че хората ще бъдат излекувани по-добре, ако не са струпани много на едно място.
Ранд коленичи, измъкна се от хомота си и уморен се пресегна да провери дали Трам е завит добре. Трам не се помръдна, нито издаде някакъв звук, дори когато вдървените ръце на младежа го разтърсиха. Но поне все още дишаше. „Моят баща. Онова беше само бълнуване в треска.“
— Ами ако се върнат? — попита той мрачно.
— Колелото тъче така, както само пожелае — отвърна му с мъка майстор Люхан. — Ако се върнат… Е, поне засега си отидоха. Тъй че ще съберем това, което е оцеляло, ще вдигнем отново разрушеното. — Той въздъхна и се почеса между плешките. Едва сега Ранд забеляза, че якият мъж е не по-малко изтощен от него самия, ако не и повече. Ковачът огледа селото и поклати глава. — Струва ми се, че днес едва ли ще има кой знае какъв Бел Тин. Но ще се справим. Винаги сме се справяли. — Той рязко вдигна топора и лицето му се стегна. — Чака ме доста работа, момко. А ти не се тревожи. Премъдрата ще се погрижи добре за него, а Светлината ще се погрижи за всички нас. А ако Светлината не го стори, какво пък, и сами ще се погрижим за себе си. Не забравяй, че сме народът на Две реки.
Ковачът се отдалечи, а Ранд, все още на колене, огледа селото, за пръв път истински го огледа. Майстор Люхан беше прав, помисли си младежът и се изненада от това колко обичайна му се стори околната гледка. Хората все още ровеха из руините на опожарените си домове, но дори в този къс срок, откакто той самият беше пристигнал, в движенията им започваше да се долавя някаква целенасоченост. Почти усещаше вътрешно нарастващата им решителност. Но се зачуди. Съселяните му бяха видели тролоците. Дали бяха видели и ездача с черния плащ? Дали и те бяха усетили неговата омраза?
Нинив и Егвийн се показаха от къщата и той скочи. По-скоро, опита се да скочи. Но само залитна напред и за малко да рухне по очи в пръстта.
Премъдрата коленичи край носилката, поглеждайки съвсем бегло младежа. Лицето и роклята й бяха още по-мръсни от тези на Егвийн и същите черни кръгове обкръжаваха очите й, но ръцете й бяха чисти. Ръцете на Евгийн също. Нинев опипа лицето на Трам и отвори клепачите му. Намръщи се, издърпа бързо завивките и дръпна превръзката, за да прегледа раната. Докато Ранд успее да види какво има под прогизналия плат, тя вече го беше заменила с чиста превръзка. С въздишка младата жена придърпа одеялото и наметалото до шията на Трам, съвсем леко и нежно, сякаш завиваше заспало дете.