Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеси беше уплашена, нещо повече — тя беше ужасена. Сигурно беше най-голямата глупачка, която някога се е раждала на тази планета. Тя покорно вървеше след един изключително красив мъж, който явно беше икономът тук, но който не се беше отнесъл пренебрежително към нея. Всъщност той беше резервирано любезен. Тя си спомни, че Джеймс й беше разказал за красивия Сампсън, който се оженил за Маги, червенокосата прислужница на дукесата, която била безработна актриса, преди да дойде на работа в това имение. Джеси се надяваше това да е Сампсън. Джеймс винаги се усмихваше, когато говореше за него, и й обясняваше как той бил единственият човек, който можел да се справя с Маги и как с всяка измината година ставал все по-умен.
— Милорд. Милейди. Това е младата персона от Колониите. Мис Джесика Уорфийлд.
„Това значи били Маркъс и дукесата“, помисли си тя и се насили да пристъпи напред. Графът беше мургав, висок и толкова красив, че тя направо щеше да припадне — нещо, което никога преди не й се беше случвало в присъствието на никой мъж. Беше силно мургав, но в същото време имаше наситено сините очи на ангел. Само дето ангелите се усмихваха, а този мъж не се усмихваше. Но пък в същото време не беше и смръщен. Джеси погледна към жената до него. Дукесата. Тя пишеше сполучливите песнички, които Джеймс от време на време тихичко си тананикаше или пък ги ревеше с цяло гърло. Дълго време се била издържала сама, преди да стане графиня Чейс. Чудно, че красавица като нея е могла да бъде толкова находчива и смела, че да се оправя така добре. О, Бог наистина беше постъпил несправедливо, като е дал толкова много само на един-единствен човек. Дукесата имаше черна коса и сини очи като съпруга си, но и най-бялата кожа, която Джеси някога беше виждала. За разлика от графа дукесата й се усмихна с щедра и спокойна усмивка, която още повече притесни Джеси.
— Боже мой — притеснено изрече тя и отново погледна първо графа, а после съпругата му, — това сигурно е безобразно натрапване от моя страна и страшно много съжалявам. Но вижте, Джеймс ми е говорил толкова много за вас двамата… за Баджър, Спиърс, Сампсън и Маги… че…
Графът съвсем непринудено я прекъсна:
— Джеймс Уиндам? Моят братовчед?
— Да, по време на конни състезания аз се надбягвам с Джеймс и много пъти съм го побеждавала. О, не исках да кажа точно това. Сега вие никога няма да ми повярвате, че съм дама.
Дукесата пристъпи напред с протегната ръка:
— Помислих си, че вашето име ми звучи познато, госпожице Уорфийлд. Джеймс ни е говорил за вашето семейство. Добре дошла в нашия дом. Щом сте приятелка на Джеймс, тук сте скъп гост. Хайде, елате и седнете. Сампсън, донеси чай и кейк. Позволете ми да ви взема връхната дреха.
Джеси с охота си подаде мантото. То имаше грозен зеленикав цвят, но тя беше решила, че все пак трябва да има нещо по нея, което да показва, че е жена. Онова, което й обеща Гленда, така и не й беше дадено, дяволите да я вземат Гленда! Не получи и никакви рокли, пак да я вземат дяволите тази нейна лъжлива сестра! Дукесата грижливо сгъна мантото, сякаш беше много ценна вещ, и го постави на гърба на един стол, на който сигурно бяха сядали крале. Настоящият крал, Джордж V, беше много дебел. Тя се надяваше, че той не посещава тези благородници и не седи на този стол. Защото столът сигурно щеше да се сгромоляса. Тя също не искаше да сяда на него. Той ще усети, че е селянка, и ще се разпадне от възмущение.
— Е? — Дукесата се настани на един тесен френски стол срещу Джеси, която пък страхливо приседна на ръба на синьо брокатено канапе. — Как е Джеймс?
— Не забравяйте леля Уилхелмина, дукесо.
Дукесата въздъхна:
— Човек не смее дори да произнесе името й, но добре. Ще включа и нея във въпроса си. Както и милата Ърсюла. Как са всички американски представители на фамилията Уиндам?
— Поне допреди шест седмици те всички бяха много добре, госпожо.
Дукесата се замисли. После отново я погледна с чаровната си усмивка:
— Госпожице Уорфийлд, кажете ни с какво можем да ви помогнем?
— Ами вижте, госпожо, нали разбирате, аз не съм тук, за да се състезавам с коне, защото знам, че в Англия всички жени трябва да спазват изключително благоприличие, че не могат да носят панталони, не могат да бъдат жокеи, не могат да се надбягват на състезания, не могат да…