Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Няма да се отърват само с това, скъпа.
— Напротив. Дори преди доктор Смърт Синсемила не се задържаше на едно място. Казва, че сме живели в Санта Фе, Сан Франциско, Монтрей, Телурид, Таос, Лас Вегас, езерото Тахо, Тъксън, и Кьор д’Ален. Спомням си само някои от тези места, защото съм била твърде малка. Няколко месеца тук, няколко месеца там. Ходила е с различни мъже, някои от тях са се занимавали с производство и продажба на наркотици. Всички те са гледали да ударят голямата печалба по най-лесния начин. Всички непрекъснато били в движение, защото ако се спрели, местните ченгета щели да ги приберат на топло. Както и да е, никой не знае къде са те сега и дали си спомнят Луки — или пък ще си признаят, че са го познавали.
— Актовете за раждане — намеси се Мики. — Те са достатъчно доказателство. Къде си родена ти и къде е роден Луки?
Още една хапка от пая, придружена с монотонно дъвчене.
— Не знам.
— Не знаеш къде си родена?
— Синсемила казва, че ако Орисниците не знаят къде си роден, няма да могат да прекъснат нишката на живота ти и така ще останеш безсмъртен. Тя не вярва и в лекарите и болниците. Казва, че сме се родили вкъщи, където и да е било това. В най-добрия случай… сигурно е имало някоя акушерка. Няма да се учудя, ако раждането ни не е отбелязано в никакви официални документи.
Горчивото кафе беше изстинало, но Мики го изпи. Страхуваше се, че ако не го изпие, ще се хване за брендито и ще пие въпреки протестите на Лейлъни. Алкохолът никога не успяваше да смекчи яростта й. Беше се пропила, защото алкохолът само разпалваше гнева й, а тя открай време се наслаждаваше на гнева. Само той й даваше воля за живот и до скоро тя не искаше да се отказва от него.
— Носиш името на баща си — обнадеждено каза Дженива. — Ако той бъде открит…
— Не знам дали бащата на Лукипела и моят са един и същ човек. Синсемила не е споменавала нищо по този въпрос. Сигурно и тя самата не знае. С Луки имаме една фамилия, но това не означава нищо. Всъщност фамилията не е на баща ни. Тя никога не ни е казвала името му. Вярва, че имената крият магическа сила. Ако знаеш имената на някого, значи имаш власт над него. Като пък криеш своето, получаваш още повече власт над другите.
„Вещица с метла, вещица кучка, слуга на дявола, изчадие адово, долетяло от луната с името ми на уста, мислиш си, че можеш да ме омагьосаш само с едно име…“ — Ококорените от ярост очи на Синсемила изникнаха като две огромни луни в съзнанието на Мики и тя потрепери.
— Вика му просто Клонк — продължи Лейлъни. — Казва, че главата му издавала такъв звук, когато го чукнеш по нея. Много го мрази и сигурно затова мрази и нас с Луки. Обаче повече мрази Луки, не знам защо.
Въпреки че знаеше какво представлява в действителност Синсемила Мадок, Дженива се намуси заради това обвинение и каза:
— Лейлъни, сладурче, макар и тя да е сбъркан човек, все пак ти е майка и те обича по собствен начин. — Леля Джен нямаше деца не защото така искаше. Любовта, която съдбата никога не й даде възможност да прояви към собствена дъщеря или син, не намаля с времето. Напротив, беше достигнала такава сила, че сега се отнасяше с любов към всеки, с когото разговаряше. — Никоя майка не може да мрази детето си, скъпа. Някоя майка в никоя страна.
На Мики й се прииска, и то не за пръв път, да беше дъщеря на Дженива. Колко по-различен щеше да е животът й тогава: нямаше да има никакъв гняв и самоунищожителни импулси.
Дженива срещна погледа на Мики и прочете чувствата й. Усмихна се, но после сякаш разчете и още нещо — нещо, което й помогна да разбере колко се залъгва за някои неща. Усмивката й угасна.
— Никоя майка в никоя страна — повтори тя тихо, след което обаче се обърна към Мики: — Поне аз винаги съм си мислела така. Ако мислех другояче, просто нямаше да… устоя.
Мики отвърна погледа си от Дженива, защото не искаше да говори за миналото си. Не тук и сега. В момента ставаше дума за Лейлъни Клонк, а не за Мишелина Белсонг. Лейлъни беше само на девет и въпреки всичко, което беше преживяла и през което беше преминала, за нея все още имаше надежда. Тя беше упорита и умна: имаше шанс, бъдеще, макар и в момента това бъдеще да висеше на косъм. В това момиче Мики видя надеждата за щастливия и чист живот, изпълнен със смисъл и целеустременост — качества, които определено не виждаше в своя.
— Една от причините, които ме карат да мисля, че мрази Луки повече от мен, е името, което му е дала — сподели момичето. — Казва, че ме нарекла Лейлъни, което означава „райско цвете“, защото може би… може би хората няма да ме възприемат само като жалък урод. Такава е старата Синсемила във върхови моменти на майчината си загриженост. Но също така казва, че познавала Луки още преди да го роди. Лукипела е хавайското има за Луцифер.