Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Няма ли да дойдеш с мен?
— Ти тръгни с твоята кола, а аз ще взема моята. Трябва да отида на едно-две места и да свърша някоя работи. Искам да открия човека, който е инсталирал звукозаписната уредба, и да разбера какво знае полицията и какво не.
— Полицията ще те изпревари — предупреди го Дрейк. — Ако стаята е била подслушвана, те ще разберат кой…
— Може да ме изпреварят, а може и да не успеят — отвърна Мейсън. — Времето работи не само срещу нас, а и срещу полицията. Върви в кантората си, Пол, аз ще съм при теб след няколко минути.
Дрейк кимна, скочи в колата и натисна газта. Мейсън подкара своята, стигна до една денонощна закусвалня, в която имаше телефон, и спря, за да позвъни в ресторанта на Албърг. Дела Стрийт вдигна телефона.
— Как е, Дела, върви ли?
— Преди малко пристигнах — отвърна тя. — Касиерката е с мен — не беше лесно да я накарам да стане от леглото, да дойде дотук и…
— Отворихте ли сейфа?
— Да. Тя не си спомня за никаква детективска агенция, а Албърг няма счетоводна книга. Но открих един куп кочани от чекове и сега ги разглеждаме и сравняваме със списъка на частните детективи от телефонния указател. Това е ужасна работа. Къде мога да те намеря, ако попаднем на нещо?
— Стой там, докато дойда — нареди Мейсън, — освен, разбира се, ако не откриеш нещо през следващите няколко минути. В такъв случай ми позвъни в кантората на Пол Дрейк. Отивам там за малко и след петнайсет-двайсет минути идвам при теб.
— Добре. Няма да се предадем, шефе, макар че работата е ужасна. Той е плащал за месо и за продукти, за персонал и лични сметки — всичко от една сметка, и тук има купища кочани от чекове.
— Дръжте се. Веднага щом успея да свърша, ще дойда да ви помогна.
— Довиждане засега — каза тя и затвори телефона.
Мейсън стигна до кантората си, спря на почти празния паркинг и повика асансьора.
— Добро утро, мистър Мейсън — поздрави нощният портиер. — Много рано тази сутрин.
— Не рано, а късно. Пол Дрейк качи ли се?
— Преди пет-десет минути.
— Чудесно. Давай нагоре.
— Сигурно работите върху някой важен случай — подхвърли портиерът с надежда да разбере нещо.
— Може и така да се каже — отвърна му Мейсън, подписвайки се в асансьорння дневник.
Щом слезе от асансьора, адвокатът се запъти към детективската агенция на Дрейк, отвори вратата на приемната и се озова срещу Пол Дрейк, който стоеше с леко озадачено изражение и наблюдаваше Минърва Хамлин, седнала сковано и стиснала гневно устни.
Дрейк вдигна поглед.
— Здравей, Пери, нямам голям успех.
— Да повлияете на показанията ми ли сте дошли? Да не би лъжесвидетелстването да е част от ежедневните ми задължения в тази кантора?
— Почакайте малко — спря я Мейсън. — Успокойте се. Никой не иска от вас да лъжесвидетелствате.
— Ами мистър Дрейк се съмнява, че правилно съм разпознала лицето.
— Почакайте малко — повтори Мейсън. — Нека да не объркваме нещата. Разпознаването на жената, която излезе от стая седемстотин двайсет и едно, може да се окаже въпрос от изключителна важност.
— Не съм чак толкова тъпа, мистър Мейсън. Смятам, че го разбрах.
— Онази жена твърдеше, че е Дикси Дейтън…
— Е, тя сигурно най-добре знае коя е.
— Но — продължи Мейсън — има причини, поради които на определени хора би им било изгодно да изпратят подставено лице.
Минърва Хамлин седеше пред телефонното табло, враждебно изпъната и непоколебимо безмълвна.
— Вижте, вие свършихте прекрасна работа. Включихте се чудесно в този критичен момент…
— Можете да си спестите ласкателствата, мистър Мейсън.
— Не ви лаская. Наистина чудесно си свършихте работата. Само че за целта трябваше да се предрешите като камериерка, за да успеете да проследите жената, която излезе от стая седемстотин двайсет и едно. Не смеехте да направите нищо, което би привлякло вниманието. Целият ви план на действие беше да се опитате да не биете на очи.
— Дотук съм съгласна с вас.
— Следователно — заключи Мейсън — не бяхте в състояние продължително да огледате жената, която излезе от стаята.
— Не беше необходимо да я гледам продължително.
— Проследихте ли я по коридора?
— Да.
— Сигурно сте хвърлили само бегъл поглед върху лицето й?
— Видях го добре.
— Но сте имали възможност само за бегъл поглед.
— Мистър Мейсън, каква се опитвате да ме изкарате — глупачка, лъжкиня или и двете?
— Просто изтъквам някои очевидни факти — обясни Мейсън. — Ето защо ви беше трудно да разпознаете лицето на жената по снимка. Ако бяхте видели самата жена, щеше да е по-различно, но…