Случаят с палтото от визон

— Само това ли?

— Да.

— И?

— После се спотаих в стая седемстотин двайсет и пет.

— Апаратурата не е ли автоматична?

— Да, но исках да съм сигурен, че работи. И си помислих, че на Албърг може да му трябва свидетел. Техниката е нова и исках сам да контролирам записа. Човек винаги трябва да го прави, ако ще дава показания. Не може да очаква да бъде приет записът за доказателство, ако просто си излезе и после се върне и намери някакви записи, които…

— Не си правете труда да ми разяснявате закона за доказателствата — прекъсна го Мейсън. — Кажете ми какво направихте.

— Ами легнах в стая седемстотин двайсет и пет и заспах.

— Кога се събудихте?

— Предполагам, че е било към осем и половина — девет. Излязох да хапна нещо и след това отново се обадих на същия номер и попитах дали Морис Албърг е идвал. Отговориха ми, че е идвал и е получил съобщението ми.

— Казахте ли им кой сте? — Просто Арт.

— Добре, какво стана после?

— Вечерях обилно. Взех няколко сандвича и термос с горещо кафе и се прибрах обратно в хотела.

— И?

— Почетох малко, после съм задрямал и изведнъж бях събуден от включването на апаратурата.

— Какво се случи?

— Ами тя е направена така, че ако в подслушваната стая се чуят гласове, машината автоматично се включва и започва да записва. Чух изщракването на превключвателя, а на звукозаписното устройство има и една червена лампичка, която светва при нормална работа. Скочих от леглото, приближих се и видях, че всичко е наред. Сложих си слушалките и седнах да слушам.

— Какво чухте?

— Морис Албърг разговаряше с някаква жена и… мм, не можах да разбера.

— Какво не можахте да разберете? Искате да кажете, че записът не беше чист, или какво?

— Апаратурата работеше чудесно. Не можах да разбера самия разговор. Беше много странен.

— Какво му беше странното?

— Явно Морис и някаква жена ви очакваха и Албърг каза: „Всеки момент ще дойде. Обадих му се и той обеща да тръгне веднага.“ А жената спомена нещо, че закъснявате, и изведнъж разговорът се отплесна в съвсем странна посока.

— В какъв смисъл?

— Известно време говореха, ами… съвсем обикновени неща. Албърг настояваше: „Разкажи му точно това, което каза и на мен. Трябва да бъдеш откровена с него. Той е мой адвокат и всичко ще оправи. Вярвай ми, че всичко ще бъде наред. Ще се погрижат за теб.“

— Какво стана после?

— Албърг взе да се тревожи да не би пак да сте заспали и нареди на момичето да ви се обади. За момент настъпи тишина, след това момичето пошепна: „Извикайте полиция.“ След няколко секунди телефонът иззвъня, тя се засмя и отговори, явно по телефона: „Разбира се, че не — беше само на шега. Не обръщайте внимание.“ И затвори. После чух раздвижване. Някой понечи да каже нещо и изведнъж спря по средата на изречението.

— Шум от какво движение беше? — попита Мейсън.

— Не мога да го опиша добре.

— Борба?

— Не бих го нарекъл чак така. Просто особени звуци.

— И после?

— Чух гласа на жената: „Само червило. Размазали сте го по устата ми.“ И след малко някаква врата се отвори и затвори.