Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Съвсем убедена съм, че жената, чиято снимка видях, е същата, която излезе от стая седемстотин двайсет и едно. Нещо повече, тя отиде право до стая осемстотин и петнайсет и извади ключа от чантата си. Чухте показанията и на нощния администратор, който беше категоричен, че именно тази жена е наела стая осемстотин и петнайсет.
— Точно там е въпросът — въздъхна Мейсън. — Те ви поставиха в положение, при което много ловко ви влияеха. Накараха администратора да разпознае снимката и да заяви, че това е жената, наела стая осемстотин и петнайсет. Ето защо беше съвсем естествено вие да приемете, че…
— Не е толкова лесно някой да ми повлияе, мистър Мейсън. Смятам, че мога да разсъждавам сама, и мисля, че го правя доста добре. Искам да ви кажа, че не ми харесват вашите опити да ме накарате да променя показанията си.
— Боже мой! — избухна Мейсън вбесен. — Не се опитвам да ви накарам да промените показанията си. Просто се мъча да ви обясня колко е важно да сте сигурна, както и изключителната трудност за вас да успеете да огледате добре лицето на тази жена, за да сте убедена в самоличността й.
— В състояние съм сама да взимам решения, мистър Мейсън. И съм много твърда личност.
— Да, дявол да го вземе, така е! — изруга Мейсън и се завъртя на токове. — Хайде, Пол, трябва да мръднем до едно-две места.
— Къде?
— Ще ти кажа по пътя.
— Чакам междуградски разговори…
— Зарежи ги.
— Както разбирам — изрече ледено Минърва Хамлин, — не желаете да кажете къде мога да се свържа с мистър Дрейк в случай, че позвънят.
— Не знам къде ще можете да го намерите — заяви Мейсън.
Тя се обърна към телефонното табло и враждебно сви рамене. Дрейк последва адвоката в коридора.
— Господи, какво чудо! — възкликна Мейсън. — Как я намери, Пол?
— Чрез едно бюро за търсене и предлагане на работа. Тя наистина е делова, Пери.
— Тя си мисли, че е делова. Жена, която иска да разсъждава сама, а след това иска да разсъждава и вместо теб… Хайде, Пол, отиваме в ресторанта на Морис Албърг.
— Там няма да има никой толкова рано сутринта.
— Не позна — възрази Мейсън. — Дела Стрийт е там и проверява сметките. Ако Албърг е организирал подслушването в стая седемстотин двайсет и едно, мисля, че е възможно да открием нещо. Иска ми се поне веднъж в това разследване да изпреварим полицията.
— Разбира се — припомни му Дрейк, — досега нямаш никаква сигурни доказателства, че стаята се е подслушвала и…
— Точно тези доказателства търся — прекъсна го Мейсън. — Хайде, можеш да се качиш в моята кола.
— Защо ти не се качиш в моята, Пери?
— Не мога да се бавя толкова. Хайде, бързаме.
— Пери — изпъшка Дрейк, — помисли поне за нашата сигурност, ако не те интересува законът за ограничаване на скоростта. По това време сутрин движението започва да става оживено и… опасно е…
— Знам. Качвай се.
Адвокатът измъкна колата си от паркинга, зави на ъгъла и набра скорост. Пол Дрейк, който седеше скован и напрегнат, се оглеждаше неспокойно на всяка пресечка, докато Мейсън провираше колата през сутрешното движение. Най-после спряха пред ресторанта на Албърг. Почукаха на вратата и Дела Стрийт им отвори.
— Докъде стигнахте, Дела? — попита Мейсън.
— Току-що попаднахме на нещо интересно, шефе — отвърна тя. — Преди година е бил издаден чек за сто двайсет и пет долара на лицето Артър Дерой Фулда, който фигурира между частните де…
— Познаваш ли го? — прекъсна я Мейсън, като се обърна към Пол Дрейк.
— Разбира се, че го познавам — отговори Дрейк.
— Що за човек е?
— Не е лош. Мисля, че е честен. Той… Господи, Пери, обзалагам се, че е така!
— Какво?
— Съвсем скоро Фулда въведе свръхмодерна звукозаписна техника. Разправяше ми за нея. Той има и най-съвременните автоматични системи.
— Къде живее?
— Кантората му е…
— Къде живее?
— Проверих в телефонния указател — обади се Дела Стрийт, — Адресът му е Ист Колтър Авеню хиляда триста двайсет и пет… Не знам дали е блок или…
— Ист Колтър — повтори Мейсън замислено. — Вероятно е къща… Обади се в кантората му, Дела, просто за да сме сигурни, че не е там и… Не, няма начин. Трябва да си е вкъщи, освен ако полицията не го е прибрала за разпит, а ние, разбира се, няма как да разберем, докато не отидем там. Хайде, Пол, да вървим.
— Тук ли да те чакам? — попита Дела Стрийт.
Мейсън поклати глава.
— Само тази информация ни трябваше. Затворете ресторанта, изпрати касиерката вкъщи, изгаси лампите и забрави за цялата история, Дела. Заведи касиерката на кафе и сандвичи, ако иска. Накарай я да си държи устата затворена.