Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Тя е добро момиче. Мисля, че ще мълчи. Тя…
— Добре — прекъсна я Мейсън, — отиваме да намерим Фулда. Много ти благодаря, Дела.
— Надявам се, че той е човекът, когото търсиш, шефе.
— Трябва да е той — рече Мейсън. — Всичко съвпада. Върни книжата в сейфа и затворете ресторанта, Дела. Полицията може да пристигне всеки момент. Хайде, Пол, да вървим.
12
Когато стигнаха на километър от Ист Колтър Авеню, светофарите по главния булевард престанаха да излъчват предупредителния кехлибарен сигнал и започнаха синхронизирано да дават червено и зелено. Мейсън намали до необходимата скорост, зави по Ист Колтър и спря пред търсения номер.
— Изглежда, още никой не е станал — забеляза Дрейк.
Адвокатът паркира колата до тротоара, изкачи тичешком стъпалата и натисна звънеца на входната врата. След третото позвъняване в коридора се чуха стъпки от обути в чехли крака и един сънен мъж по пижама и халат отвори вратата и премигна срещу посетителите.
— Какво има? — попита той.
— Ако си спомняте — обади се Пол Дрейк, — ние се познаваме, мистър Фулда…
— О, да, мистър Дрейк, как сте?
— Това е Пери Мейсън — представи го Дрейк.
— Много се радвам да се запозная с вас, мистър Мейсън. Извинявайте, че ме сварвате така… Каква се е случило? Мога ли да ви помогна с нещо?
— Трябва да поговорим — отвърна Мейсън.
— Сега ли?
— Най-добре сега. Въпреки че бих предпочел да се бяхме срещнали преди час.
Фулда повдигна въпросително вежди, понечи да каже нещо, размисли и ги покани:
— Влезте.
От спалнята се чу обезпокоен женски глас:
— Какво има, Артър?
— Всичко е наред, мила — отвърна Фулда с леко раздразнение. — Спи. Дошли са двама души да…
— Кои са те?
— Един познат детектив и…
По пода изтрополиха боси крака. Последва шум от влачене на чехли и след миг на вратата застана една жена по пеньоар.
Фулда се разгневи.
— Съжалявам, че те обезпокоихме, мила. Лягай си. Тя не помръдна от мястото си.
— Съпругата ми — представи я Фулда. — Мила, това са мистър Мейсън и Пол Дрейк. Пол Дрейк е детектив, който има кантора…
— О, частен детектив.
— Да. Не се тревожи. Лягай си.
Тя се поколеба за миг, след това се усмихна:
— Чувствайте се като у дома си. Да ви направя ли кафе?
— Не е необходимо да ставаш, мила.
— Няма нищо. Ще направя кафе. След минута ще е готово. Заповядайте, седнете.
Фулда включи газовата камина и повтори:
— Седнете, господа. Предполагам, че става въпрос за нещо спешно?
— Точно така — отвърна Мейсън. — Не разполагаме с много време.
— С колко време разполагате?
— Не знам. Кажете ми всичко, което знаете за онази работа в хотел „Киймънт“.
Фулда, който в този момент си палеше цигара, спря и задържа клечката във въздуха.
— Хотел „Киймънт“ ли?
— Стая седемстотин двайсет и едно — уточни Мейсън. — Хайде, да не се бавим.
— По дяволите, не разбирам за какво говорите, мистър Мейсън.
Мисис Фулда, която беше тръгнала към кухнята, спря до летящата врата, като я задържа полуотворена, и се заслуша.
— Не се правете на луд, Фулда — започна Мейсън. — Имате пръст в тази работа. Вие сте поставили подслушвателното устройство. Интересува ме колко дълго останахте там, дали сте присъствали лично или сте изпратили някой друг да свърши работата, или…
— Боже мой! — възкликна Фулда. — Нима искате да кажете, че вие двамата се изтърсихте тук и ме измъкнахте от леглото само за да ми зададете този глупав въпрос?
— Точно така.
Фулда се престори на вбесен.
— Това на нищо не прилича! Нямам какво да ви кажа, господа. Ако искате да ме питате за обичайната ми работа, можете да дойдете в кантората ми след девет часа. Нещо повече — не виждам никаква причина да бъда разпитван. А сега, господа, тъй като, изглежда, бързате и се занимавате с някакъв неотложен проблем, няма да ви задържам повече.
— Така ли? — попита Мейсън.
— Да.
— Няма ли да размислите?
— Не.
— Мисля, че криете нещо, Фулда — рече Мейсън. — Убеден съм, че сте забъркан в тази история. Ако е така, твърде важно е да открием какво точно…
— Чувал съм за вас, мистър Мейсън, както и за репутацията ви, и нямам намерение да ви оставя да ме заплашвате в собствената ми къща. Дадох ви отговора си и той е окончателен. А сега, господа, желаете ли да дойдете в кантората ми в девет часа?
— Не — отвърна Мейсън.
— Добре, не е необходимо.
— Ще разговаряме тук.
— Вече разговаряхме.
— Разбира се — съгласи се Мейсън, — но стигнахме само до средата.
— Струва ми се, че се изразих достатъчно ясно. Нямам какво повече да ви кажа.