Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Излезе ядосан и тръгна надолу по стълбата. В залата завари няколко слуги, натръшкани по пода, и други — заети с игра на зарове.
Втурна се сред тях с такава ярост и енергия, че сякаш разпръсна искри. Суен почувства пръв гнева му. Той се бе излегнал пред огъня, а Маклаклън го стисна за раменете и го изправи на крака.
— Наоколо се разиграва такава трагедия, а ти се въргаляш като бито куче!
— Смъртта дойде да ни прибере, милорд! Какво значение има всичко?
Ейдриън измъкна меча си. Всички затаиха дъх, когато смъртоносното острие се допря до гърлото на Суен. Налягалите наскачаха.
— Какво значение има ли? Ти ми се струваш здрав, момко. Веднага се захвани за работа и се включи в борбата с треската, или ще те изпратя на минутата в гроба!
— Добре, милорд, добре!
Маклаклън се огледа наоколо.
— Боже милостиви, лежите тук заедно с мъртвите! Донесете носилки! Веднага! Вие, изкопайте яма пред портите и се погрижете тези нещастници да бъдат изгорени и погребани. Мъртвите незабавно трябва да се изнасят. Те сеят зараза! Изпълнявайте на минутата! Ти! — извика ненадейно той и спря каменоделеца Робин Сентел. — Започвай да работиш върху надгробния камък на… на лейди Джоана. Ще я положите в криптата на параклиса, чу ли ме?
— Да, милорд, веднага се захващам!
— Сто удара с камшик за онзи, който се страхува от чумата толкова, че не помага на ближния си. Нека някой само опита да танцува отново с дявола и, кълна се, още преди мръкване ще се озове пред него!
Заплахата, която блестеше в очите на Ейдриън, изпразни начаса стаята. Мъже и жени се запрепъваха да се заемат с възложените им задачи.
Даниел стоеше на стълбищната площадка и наблюдаваше как прислугата се пръска виновно, за да изпълни нарежданията на младия мъж. Зад нея се появи лейди Жанет и постави длани върху раменете й.
Маклаклън изкачи отново стълбите и спря при тях.
— Сър Такъри?
— Все още е жив, милорд. Бори се.
Погледът на Ейдриън политна към графинята. Гневът бе изчезнал. Затова пък се беше завърнала болката.
— Монтейн?
— И тя се бори.
Ейдриън кимна.
— В такъв случай ме оставете с моята Джоана.
Лейди Жанет постоя с господарката си още няколко секунди, след което въздъхна тихичко:
— Дисциплината е възстановена, миледи. Сега вече Господ ще се разпорежда. Трябва да поспите.
— Няма къде да…
— Стаята на владетеля Маклаклън ще свърши работа засега. Починете и може би като се събудите…
Спалнята за гости бе великолепна почти толкова, колкото и нейната собствена. Жанет я отведе до огромното легло, дръпна завивките и й помогна да се настани. След това й даде вино. Даниел изпи цяла чаша, наслаждавайки се на парещото усещане в гърлото. Алкохолът я упои. Въпреки бурята в сърцето и душата, изтощението бе толкова голямо, че заспа още щом главата й докосна възглавницата.
Събуди я някакво дрънчене. Примигна. Явно беше нощ, тъй като наблизо гореше свещ. Стомахът й изкъркори. Сети се, че не е яла отдавна. И тогава ужасът, който сънят бе изтрил за известно време, се върна с пълна сила в съзнанието й. Джоана и още много други бяха мъртви! Седна бавно в леглото и се намръщи. На един стол пред огнището се бе отпуснал Ейдриън. Дрънкането, което бе чула, идваше от чашата в ръката му и почти празната бутилка вино. Кой знае защо бе сигурна, че е била пълна, когато младият мъж се е захванал с нея. На масата лежеше и красиво изработена златна диадема за коса. Ейдриън въртеше несъзнателно показалеца си по нея, вперил поглед в огъня.
Графинята се измъкна от леглото с чувството, че е неканен неволен свидетел на интимните му преживявания. Искаше й се да излезе незабелязано, но щом помръдна, Ейдриън вдигна глава и мрачният му замислен поглед падна върху нея.
— Трябваше да се махнеш оттук — заяви строго той.
— Напротив, трябваше да остана.
— Ако бях тук, щях да те отпратя.
— Не е нужно. Вече съм боледувала от чума. Така че не мога да се разболея отново.
— Слава Богу — прошепна той, но гласът му прозвуча някак си кухо и неясно. Заваляше думите.
Зае се отново с деликатното златно бижу.
— Представи си само, аз възнамерявах да предизвикам краля!
— Тя те обичаше много — чу се да произнася Даниел.
— Трябваше да бъда с нея…
— Ти точно това се опита да направиш.
Ненадейно Маклаклън рече:
— Ела тук!
Тя поклати глава. Беше изплашена. Никога досега не бе виждала човек в подобно състояние. Той като че ли винеше себе си за смъртта на Джоана и мъката му беше огромна.
Тогава Ейдриън се изправи нетърпеливо и тръгна към нея. После просто прокара показалеца си по бузата й и се взря замислено в очите й.