Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Приближи се до него и го побутна с крак. Той не помръдна. Даниел се отпусна на колене.
— Ейдриън! — Постави длан върху ръката му.
Гореше! Даниел рязко се отдръпна. Не беше пиян. Беше болен.
— О, Боже!
Скочи на крака. Беше наясно, че не може да го замъкне сама до леглото. Трябваше да потърси помощ.
Спусна се към вратата, отвори я широко и хукна надолу по стълбите към голямата зала.
Помещението бе безупречно. Никъде не се въргаляха тела — нито по земята, нито по столовете и масите. Подът беше пометен, бяха сложени нови свещи. В огнището гореше огън. Дейлин спокойно лъскаше някакъв щит.
— Дейлин, моля те! Имам нужда от теб.
Той се намръщи, остави щита и я последва нагоре по стълбите. На прага поспря за момент, а след това се втурна към своя господар. Планината от мускули на пода се оказа проблем дори за оръженосеца и графинята се спусна да му помогне. Не след дълго Маклаклън бе на леглото. Даниел помоли Дейлин да донесе най-студената вода, която намери, и да доведе доктор Кутен.
Измиха заедно болния. Тя откри с изненада, че Ейдриън потреперва, когато влажната кърпа докосва здравите му мускули.
Лекарят дойде. Графинята го остави при новия му пациент и застана до прозореца с оръженосеца. От него научи, че е спала в продължение на два дена, а през това време са се случили доста неща. Сър Такъри и Монтейн започваха да се възстановяват. Моли също бе оцеляла. Мъртвите обаче бяха много.
Рано сутринта от Уинчестър пристигнали пратеници с вестта, че болестта започвала да отстъпва.
— Миледи — обади се доктор Кутен.
Тя се приближи незабавно.
— Положението е както при другите. Направих каквото можах. Ще чакаме. С високата температура обаче трябва да се борим.
Даниел кимна.
— Аз ще го обслужвам — обади се Дейлин. — Миледи, не е нужно вие да се занимавате.
— Правила съм го вече толкова пъти… — Сама се изненада от себе си. — Аз ще се грижа за него!
— Тогава ще стоя до вас, за да помагам — предложи оръженосецът.
Графинята го погледна и осъзна, че и двамата са твърдо решени да не позволят на Ейдриън Маклаклън да умре. Младежът обичаше господаря си. Какво ли означаваше собствената й решимост? Може би просто не бе в състояние да понесе мисълта, че чумата побеждава за пореден път.
Когато треската на Ейдриън се развихри, Дейлин бе неотстъпно до Даниел. Не след дълго лейди Жанет, част от чиито пациенти започваха да се оправят, се присъедини към усилията им да охлаждат огромното тяло на младия мъж.
Графинята обаче откри, че й е непоносимо да остави други да се грижат за него. Не знаеше защо. Сигурна беше само, че ако останеше жив, отново щеше да й създава проблеми.
Минаха два дни. Маклаклън ту идваше на себе си, ту отново губеше съзнание. Веднъж впери в лицето й златните си очи, когато тя повдигна главата му, за да му даде вода.
— Махай се! Може би ти също си в опасност.
— Няма никаква опасност за мен. Казах ти, вече съм боледувала от чума.
— Нареждам ти…
— И какво ще ми направите сега, милорд? Не можете да ме натупате на коляното си!
— Ако остана жив, ще го направя!
Но заплахата беше вяла, тъй като миг по-късно очите му се затвориха отново. Пак беше изгубил съзнание.
На петия ден започна да бълнува. Говореше на някой си Карлин и се кълнеше, че никога няма да се предаде и че ще пази свещено фамилното име:
— Ако падна, ще стана. Няма да измамя надеждите, които възлагате на мен, Ваше Величество! Кълна се!
След това притихна. По-късно обаче целият като че се смали и започна да зове името на мъртвата дама на сърцето си:
— Джоана, прости ми! Мили Боже, миледи, прости ми!
Тогава се затресе конвулсивно.
Даниел буквално пълзеше върху него, за да спре силното треперене.
— Да не си посмял да умреш в ръцете ми, проклет негодник! — Очите му се отвориха — истински пламък на фона на посивялото лице. — Страхливец! — Сълзите щяха да потекат всеки момент по бузите й. — Я, безстрашният владетел Маклаклън, шотландското момче, допринесло за падането на френската крепост! Достатъчно е болестта само да го докосне и той се предава!
Изведнъж Ейдриън я стисна за раменете с невероятна сила. Едва не извика от болка. Тогава той заговори буйно на някакъв неразбираем език, вероятно родния си келтски.
Миг по-късно я пусна и падна отново на леглото. Очите му се затвориха. Явно заспа. Дишаше дълбоко. Даниел се окопити и седна край него. Дочу някакъв тих звук и се обърна. На прага стоеше Дейлин, почти толкова блед, колкото и поразения му от чумата господар.
— Какво каза той? Знаеш ли? — попита го Даниел.
Оръженосецът кимна.
— Никога не моли за пощада, никога не се предавай, дори пред смъртта.