Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
С тези думи скочи на пода и излезе. Отиде на кладенеца за студена вода. Когато се върна в кухнята установи, че някои от слугите внезапно бяха решили да я послушат.
— Доктор Кутен ще дойде веднага щом може, за да се погрижи за вас.
— Докторите са безсилни пред Черната смърт! — отвърна тъжно Суен.
Даниел се завъртя на пети.
— В такъв случай ще дойде свещеникът, за да ускори пътя ти към рая или ада! За Бога! Няма ли най-после да започнете да се борите за живота си?
Побърза да излезе, последвана от мрачни погледи.
После с лейди Жанет и доктор Кутен тръгнаха от болен на болен. Даниел призова всички бръснари в града, по-точно тези, които все още се държаха на краката си, за да се погрижат за разрязването на циреите на жертвите. Самата тя, следвайки нарежданията на лекаря, работеше до изнемога, за да охлажда засегнатите, като миеше челата, дланите, гърдите, гърбовете и шиите им.
Покрай стените на крепостта изникнаха черни кръстове.
На петата нощ броят на жертвите стигна петдесет. Но някои започнаха да се възстановяват.
Джоана все още дишаше и се бореше за живота си и приятелката й се надяваше, че щом бе оцеляла досега, ще се измъкне от лапите на неумолимата Черна гостенка. Престоя край леглото й още един безкраен ден, за да поддържа тялото й колкото се може по-хладно.
На шестата сутрин след появата на чумата в Гаристън Даниел вече почти не беше в състояние да помръдне. Изобщо не беше спала. Затова коленичи край леглото на Джоана, сплете пръстите на една си ръка с нейните, затвори очи и задряма.
Когато вдигна клепачи, видя, че вече не е сама с приятелката си.
Ейдриън Маклаклън се беше завърнал.
Глава 9
Стори й се невероятно висок и силен, както стоеше край леглото и се взираше в Джоана, която изглеждаше толкова крехка и уязвима с отпуснатите върху пепелявите бузи ресници. Младият мъж пък беше олицетворение на живота и здравето. На бледата утринна светлина дори гъстите му златисто-руси коси тъмнееха. Лицето му беше изопнато и изпито, в очите му като че ли се отразяваше самата смърт.
И тогава, все така сплела пръсти с пръстите на Джоана, графинята изведнъж осъзна защо погледът на Ейдриън е изпълнен с такава агония.
Приятелката й вече се бе предала. Нямаше нужда да охлажда повече тялото й срещу треската. Джоана бе ледена.
Преди да успее да реагира, Маклаклън извика от мъка и се отпусна на колене. Протегна ръце, прегърна безжизненото тяло и сведе глава.
Даниел се изправи с усилие, за да отстъпи. Нейното сърце също кървеше за Джоана, но мъката на Ейдриън бе така ужасна и интимна. Много й се искаше да се измъкне незабелязано, но не можеше да помръдне. Секундите минаваха, последвани от минути, а Ейдриън все не пускаше мъртвата си любов. Накрая по бузите на Даниел закапаха безмълвни сълзи, които я извадиха от вцепенението. Тогава понечи да се измъкне тихо, но Ейдриън протегна внезапно ръка и я хвана за китката. Блесналият му трескав поглед срещна очите й.
— Стояла си при нея през цялото това време?
Гласът му беше дрезгав, съсипан, различен.
— При нея… и при другите…
— Сама?
— Много са поразените. Не останаха кой знае колко, които да помагат. А и обичах Джоана. Постарах се с всички сили да я спася… Кълна ти се…
Изненада се, тъй като той внезапно я придърпа към себе си и седна на един стол край леглото. Прегърна я внимателно и започна да се полюлява леко напред-назад, без да отделя очи от мъртвата, като едновременно даваше и получаваше утеха.
— Бедното момиче! Прислугата избяга, а ти остана и се справи с всичко това.
Не искаше симпатията му. Беше се борила много здраво, за да прояви слабост тъкмо сега.
— Доктор Кутен не ме е изоставил и за миг. Нито миледи Жанет.
Очите й се напълниха със сълзи. Изглежда не можеше да ги спре, но това не й се стори чак толкова лошо. Никога не бе искала да плаче пред него, никога, но сега и неговите бузи бяха мокри. Мъката му беше ужасяваща. Даниел бе уморена до смърт, замаяна и вцепенена. За момента й беше приятно да я прегръщат. И да си почива, и да знае, че е свалила бремето от своите рамене и го е предала другиму.
Ейдриън я подържа така още малко, след това се изправи и я сложи на пода.
— Нещата са се поуталожили. Разбрах, че си била един от конярите по главата.
— Не съм го била, само го ударих веднъж хубавичко.
Изненада се, когато на устните му се появи лека усмивка.
— Въпреки това тук има да се върши още доста работа, миледи, и аз няма да гледам как тези хора бездействат и чакат смъртта. А ти се скапваш от работа.