Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Все още ли смяташ да тръгнеш утре сутринта?
— Да.
Даниел се усмихна. Същата красива усмивка, която досега бе виждал да отправя само към други.
— Господ да ти помага тогава да стигнеш по-бързо, Ейдриън. Ще очаквам с нетърпение да видя твоята дама на сърцето.
Той кимна.
— Тя също е много привързана към теб.
Графинята пристъпи смутено от крак на крак.
— Лека нощ и приятно пътуване, Ейдриън. Благодаря ти!
Обърна се и излезе. Миг по-късно той също се усмихна. Очевидно в крайна сметка малката прелъстителка започваше да му допада.
Може би все пак положението не бе чак толкова безнадеждно и имаше шанс да се помирят.
По-късно същата нощ започна да се мята под влиянието на ужасен кошмар. Знаеше, че сънува, но не можеше да се събуди. Участваше в ожесточена битка. Ечаха тромпети, стомана срещаше стомана, цвилеха коне, кънтяха тревожни гласове. И тя беше там. В разгара на битката. Ходеше боса по бойното поле, с пусната по гърба абаносова коса. Като че ли действието се развиваше във Франция. А тя вървеше решително насред кървавите локви.
Събуди се рязко, мокър от пот и ядосан на себе си, задето се бе отдал до такава степен на кошмара. Стана, прекоси стаята, преполови бутилката с вино на масата и легна отново. Но не можа да заспи. Лежа буден до първи петли.
Чудеше се какво го бе смутило така, че да сънува подобни неща. Тогава си даде сметка, че всъщност е разтревожен. Конят, за чието спасяване се бе борил като лъв, Звезда, която Даниел обичаше толкова, беше подарена от французин, и то не от кой да е французин, а от самия френски крал.
Глава 8
Не можеше да не признае, че животът в Гаристън й харесва. Сър Такъри бе прекрасен старец, сбръчкан и мил, и се стараеше да й достави удоволствие във всичко. Крепостта очевидно бе по вкуса и на Монтейн, и на лейди Жанет, и на доктор Кутен, според когото за малко места извън Франция можеше да се каже, че не са варварски. И макар главната му грижа да бе неговата графиня, той се стараеше да помага на всички болни и ранени в имението.
Два дена след заминаването на Ейдриън Даниел влезе в конюшнята и завари там Монтейн, която клатеше глава, смаяна от бързото възстановяване на кобилата.
— Милорд Маклаклън е наистина изумителен! Би трябвало да се помириш с него.
Даниел сви рамене. Просто беше спасил коня й и тя му бе благодарна.
— Той е рицар с голямо влияние и няма да е добре, ако му се противиш. Много е силен, защото е любимец на краля.
— Монтейн — започна недоволно графинята, като погали носа на Звезда, — точно ти винаги си ми напомняла, че англичаните — какъвто е Ейдриън — са ни врагове.
Вярната компаньонка кимна.
— Да, но…
— Нямаш представа и за половината неща, които Маклаклън е направил! — Спомни си тревогата и унижението, които бе изпитала върху коляното му. — Благодарна съм му за Звезда, но се страхувам, че си остава наш враг. — Прободе я чувство за вина. Като се изключеше гневът му към нея, той във всяко отношение беше почтен и интересен. Но не трябваше да му прощава, защото не можеше да си позволи да забрави смъртта на майка си. Леноре бе всичко за нея, а именно тя я бе накарала да се закълне да не забравя Филип. — Вечно ще споря с него!
— Чуй ме, Даниел, моля те! Някога се вслушваше в думите ми.
— Монтейн…
— Целият двор говори за предстоящата ви венчавка.
— Няма да има венчавка!
— Даниел, това не е най-лошото нещо на света. Той е млад, пълен с живот и много красив.
Графинята се усмихна, постави длани на хълбоците си и се вгледа в своята компаньонка.
— Няма да има венчавка. Той самият ме увери.
— Тогава значи и двамата сте глупаци! — възкликна уморено Монтейн.
— Един ден ще се върна в Авил и тогава, ако реша, ще се омъжа за някой френски благородник.
— Даниел, твоят настойник е английският крал! А кралете винаги получават това, което искат. Трябва да бъдеш по-предпазлива и да се държиш по-учтиво със земевладелеца Маклаклън.
— Да бъда по-предпазлива ли? — Внезапно я обхвана гняв. — Той обвини мен за собствената си безотговорност, довела до онзи епизод с проклетото седло!
— Даниел, не е виновен той, че за малко не бе убит заради разхлабената каишка.
— Повтарям — извика ядосано Даниел, — не съм направила нищо…
— Но аз направих — прекъсна я Монтейн и бузите й пламнаха. — Аз разхлабих каишката. Изгарях от желание да нараня някой английски рицар!
Графинята се втренчи в нея, като ударена от гръм. Прехапа устна. Очевидно Ейдриън не бе далеч от истината. Беше разбрал, че някой е пипал седлото му и, разбира се, бе заподозрял нея.