Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Даниел хлъцна и отново премести поглед към Ейдриън.
— Та той едва се отърва от ноктите на Черната смърт! — извика тя. — А вие идвате и…
— Ах, миледи! Каква загриженост! Достойна за подражание! — Кралският пратеник не отделяше очи от Ейдриън.
— Тя не е загрижена, а ужасена — обясни най-безцеремонно той.
После се облегна назад и затвори очи.
Даниел се приближи до леглото и се вгледа в него. Усещаше, че я разтърсват тръпки. Беше стояла тук нощ след нощ, бе се молила горещо, бе направила всичко, което зависеше от нея, за да му помогне. Но в момента той не даваше и пукнат грош за нищо. Беше погребал Джоана. Бъдеще нямаше.
— Ейдриън, ти каза, че си ми задължен! — прошепна тя.
Очите му се отвориха и я погледнаха безстрастно. Очевидно бе изчерпал силите си и бе напълно изтощен.
— Наистина съм ти задължен, малко глупаче! Не правя нищо, с което да те нараня. Нима не разбираш? Усмири сега Едуард, миледи, и ще разполагаш занапред с години свобода.
— И каква ще бъде цената?
— Няма да отидеш в Дания, омъжена за болен и свадлив старец.
Графинята понечи да се обърне, да използва малкото останало й достойнство и просто да напусне стаята, но Ейдриън протегна ръка и пръстите му сграбчиха с изненадваща сила китката й. Сега тя не можеше да помръдне, камо ли да избяга.
— Аз, както винаги, съм верен слуга на краля, сър Джордж. Неговото желание е закон за мен — заяви с лека ирония младият мъж.
— Тогава…
— Съм съгласен с годежа.
— Но аз… — започна Даниел.
— Можем да се погрижим за това в подходящия момент — прекъсна я Маклаклън.
— Моментът е напълно подходящ, милорд — намеси се пратеникът.
— Сега? — възкликна Ейдриън. — Напомням ви, сър Джордж, лежа на нещо, което за малко не се превърна в смъртното ми ложе!
— Няма значение, това е въпрос от законово и духовно естество. Отец Джоузеф ще ви благослови. Аз ще бъда свидетел на краля — и на вас самия, разбира се — а лейди Жанет — на графинята. Позволих си да избера годежния пръстен, следователно можем да започнем веднага щом бъде повикана лейди Жанет, с което ще се заема лично.
С тези думи се поклони и излезе.
Даниел опита да се отскубне от хватката на младия мъж и едва не извика, тъй като той бе принуден да я стисне още по-здраво. Явно все още бе в състояние да й начупи костите.
— Веднъж ми обеща, че няма да се съгласиш на това! — прошепна буйно тя.
— Говорим за годеж, не за брак.
— Каква е разликата!
— Да не би да искаш да те оставя на милостта на краля? Глупачка! Повярвай ми, сър Джордж е дошъл с всички необходими документи. Ще те омъжат за датчанина след броени минути, ако не се съгласиш на този вариант.
Графинята прехапа долната си устна, опитвайки да удържи напиращите сълзи. Този Едуард! Той изглежда си бе поставил за цел да съсипе целия й живот.
— Едуард не може да… не може да…
— Глупаче, може! Дяволите да те вземат, правя го заради теб! Нима не разбираш?
Разбираше, даже много добре. Едуард! Или щеше да изпълни волята му, или да плати ужасна цена. Но не желаеше да бъде задължена на Ейдриън и определено не искаше да се сгодява за него. Той никога нямаше да я обикне, никога нямаше да я пожелае. Враждебността им имаше прекалено дълбоки корени, а сега на всичкото отгоре жалееше за Джоана. Сърцето му бе изпепелено.
— Мразя краля! — прошепна безпомощно тя. — Не мога да победя…
— Но — напомни й тихо младият мъж, затворил уморено очи, — можеш да имаш това, което желаеш най-силно.
— А то е?
— Авил.
— Какво искаш да кажеш?
— След като се сгодиш с мен, кралят няма да се възпротиви, ако ти позволя да се върнеш в Авил.
Даниел си пое рязко въздух.
— Обещаваш ли? Заклеваш ли се в рицарската си чест?
— Да. Миледи, аз изплащам дълговете си.
— Не си ми задължен!
— Положи невероятни усилия, за да ми спасиш живота.
— Сигурна съм, че би оцелял и без моята помощ!
— Подобно обяснение в любов наистина ще ни свърже здраво завинаги — увери я с лека ирония той.
Младият свещеник ги наблюдаваше, смръщил тревожно чело. Дейлин се преструваше, че не забелязва нищо.
— Не ме лъжи, Ейдриън! Наистина ли ще ми позволиш да отида в Авил?
Маклаклън полагаше неимоверни усилия да събере сили, за да се доближи още повече до нея.
— Задължен съм ти и заради Джоана, и заради самия себе си. Кълна се, че ще те изпратя в Авил, но там няма да заговорничиш с местното население срещу Едуард Английски. Удържай думата си и бъди честна с мен и аз ще се отнасям по същия начин с теб. Кълна се! В Бога и в душата на лейди Джоана.
— Кога мога да тръгна?
— Веднага щом бъда в състояние да ти осигуря надежден ескорт.