Удоволствието на краля

— Хората в крепостта изпадат в паника, защото чумата атакува невероятно бързо и безмилостно! Даниел, всеки момент се разболява нов човек и аз трябва да се грижа за всичките. Умолявам те, помогни на лейди Джоана.

— Да, няма да се отделям от нея!

Състоянието на Джоана се влошаваше бързо. Докато се грижеше за нея, Даниел с ужас научаваше за събитията в замъка. Един от конярите се строполил на земята както ходел из двора; час по-късно вече бил мъртъв. Фермери и занаятчии рухваха един след друг.

На здрачаване броят на мъртвите се увеличи с още трима.

Доктор Кутен я предупреди, че следващите няколко дни ще бъдат най-тежки. Знаеше го от собствен опит, тъй като той, също като Даниел, бе преболедувал и бе станал свидетел на случилото се в Авил по време на тогавашната епидемия.

— Понякога смъртта настъпва мигновено. Понякога агонията продължава от два до пет дни. Да се молим на Господ нашите хора да имат достатъчно воля, вяра и сили, за да се справят с чумата.

На следващата сутрин се разболяха сър Такъри и Монтейн.

Прислугата като че ли полудя. Когато Даниел отиде да потърси помощ в кухнята, завари жените да танцуват с конярите. Загледа ги шокирана. Младият Суен я видя и спря, но само за миг.

— Смъртта идва, миледи. Вземете каквото можете от живота, тъй като тя не чака.

— Смъртта ще отмине! Виждала съм я да идва и преди и знам, че някои ще оцелеят! Сега имам нужда от помощ за тези, които вече са болни…

Моли, едно от момичетата в кухнята, с паднал корсаж и напълно разголени гърди, се изкиска:

— Някои ще умрат, някои ще живеят, миледи. — А след това изхлипа: — Циреите! Вече се образуват по мен! О, Боже! О, Боже!

— Доктор Кутен ще ги резне, ако престанеш да се държиш като побъркана! — възкликна младата графиня.

Помнеше какво бе казал докторът — хората трябва да имат вяра и сила, за да оцелеят. А тя беше господарката тук и някак си трябваше да съумее да ги вразуми.

Моли продължаваше да се смее и да плаче. Всеобщата истерия нарастваше. Беше още сутрин, а цялата кухня вонеше на разлят ейл. Някои се бяха напили до несвяст и се бяха катурнали тук и там. Други очевидно бяха готови да продължат лудия си, лишен от музикален съпровод танц до пълна изнемога.

Суен награби полуголата Моли и тя записка отново, този път от смях. Тогава графинята скочи върху огромната кухненска маса сред недомесено тесто, завехнало месо и изсъхнали зеленчуци. Очите й се напълниха със сълзи на безсилие. Ако сега Маклаклън беше тук, никой от тях нямаше да си позволи да се държи така, дори смъртта да шепнеше в ушите им.

Случайно зърна някакво чугунено гърне, вдигна го и удари Суен здраво по главата. Той се свлече на пода, като я зяпаше замаян. Звукът от удара отекна в помещението и, за нейно изумление, пощръклелите слуги внезапно притихнаха.

— Вие може да се държите като глупаци и да се откажете от всякаква надежда да живеете, но аз няма да позволя приятелите ми да умрат! Моли, върви в леглото! Суен, след като си готов да се натискаш с нея, помогни й да си легне! Намокри някакви дрехи и се погрижи да я поохладиш! Част от вас да се захванат с чистенето. Колкото до болните, дано Дева Мария е с тях! Тези, които не са засегнати, трябва да помагат. А не да ми се пречкат!