Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Цялата нощ младият мъж лежа странно притихнал. Неговата болногледачка изведнъж си помисли, че го е загубила. От гърлото й се откъсна приглушено ридание. В същия момент обаче дъхът й секна, тъй като Маклаклън леко отвори очи. Вече дишаше по-леко. Явно треската си бе отишла. Лежеше изнемощял и изнурен, но жив.
— Ти! — прошепна Ейдриън, като опита да насочи показалеца си към нея. — Казах ти да си вървиш!
Дейлин изникна на часа зад гърба й.
— Милорд! — извика щастливо той. — Вие победихте чумата, сър! Мили Боже, знаех си, че ще я победите!
— Ще се погрижа да ти донесат нещо за ядене — обяви графинята и побърза да излезе.
Върна се, след като нареди на прислугата да приготви бульон за граф Маклаклън. Резето на вратата обаче бе спуснато отвътре. Дейлин я открехна и съобщи, че господарят му се къпе. Даниел се отправи към своята стая.
Тя беше почистена и проветрена, а чаршафите — сменени. Миризмата на смърт бе изчезнала. Но не и мъката.
Отпусна се на леглото си и задряма. Когато се събуди, лейди Жанет стоеше край нея, чакаше я отрупан с храна поднос и вана с гореща вода.
Прекрасно беше да се изкъпеш. Изми си косата и остана във ваната, докато водата изстина. След това се облече и хапна топъл хляб с масло, месо и сирене. Когато приключи, установи, че не може да стои повече далеч от своя пациент и побърза да се качи на горния етаж.
Ейдриън лежеше в леглото изкъпан, освежен, с все още гола гръд и подпряна върху възглавницата глава. Само един ден бе изминал, откакто треската беше в разгара си, но и той му бе достатъчен, за да се проясни съзнанието му. Лицето му бе все още пепеляво, но на фона на белите ленени чаршафи раменете му изглеждаха впечатляващо силни и бронзови. Беше поотслабнал, но искриците на жизнеността му се бяха върнали.
Тъкмо говореше на Дейлин и даваше нареждания с нисък дрезгав глас, като от време на време потрепваше. Даниел осъзна, че за него слабостта е непосилно бреме.
Оръженосецът й намигна и излезе. Тогава тя се приближи предпазливо до леглото.
— Казах ти да не стоиш тук — рече Маклаклън.
Гласът му бе все още слаб. Само очите му блестяха неукротимо както винаги — това бе първото място, където животът вече се беше завърнал с пълна сила.
— Аз обаче предпочетох да остана. Аз съм графинята тук.
— Послушанието очевидно не е сред твоите добродетели.
— Не смятам послушанието за добродетел, милорд, а за изискване, наложено върху жените от мъжете.
Очите му се затвориха, но й се стори, че забелязва усмивчица на устните му.
— В момента нямам сили да водя борба с теб, миледи. Но, добродетел или изискване, в съвсем скоро време ще се наложи да обсъдим този въпрос.
Даниел се намръщи и я обзе тревога. Дори когато се усмихваше, изглеждаше уморен. Нещо в него се бе променило.
Беше останал жив, но Джоана — не. След като треската бе отстъпила и съзнанието му се бе прояснило, Ейдриън си бе припомнил, че трябва да погребе любимата жена. Усещаше се странно вцепенен. Вече не го интересуваше почти нищо и определено нямаше намерение да спори.
— Защо?
Маклаклън трепна и опита да седне, преди да й отговори. В този момент обаче на вратата се почука и през пролуката се подаде главата на Дейлин. Ейдриън го подкани с жест да влезе. Появиха се и младият свещеник на Гаристън, отец Адеър, и някакъв непознат.
— А, сър Джордж! — възкликна изненадано младият мъж и се намръщи. — Какво, за Бога, правите тук! Върлува чумата, човече! Попитайте добрия отец… поставили сме кръстове навсякъде около крепостта, за да предупреждаваме…
— Ейдриън Маклаклън! — произнесе тържествено новодошлият, висок и добре сложен мъж със стоманеносиви коси, топли кафяви очи и приятно лице. — Миледи! — Обърна се и се поклони на Даниел. — Аз съм такъв, какъвто вече сте и вие — оцелял от проклетата напаст. И не се страхувам да се разхождам там, където бушува тя.
Болният повдигна вежда.
— Но защо, сър, дойдохте тук?
— Кралят се притеснява. До слуха му достигна вестта за смъртта на лейди Джоана. Изпраща ви дълбокото си съчувствие.
Ейдриън наклони глава.
— Предайте, че му благодаря за съчувствието.
Пратеникът кимна.
— Мнозина умряха. Цели села се затриха. Кралят ви напомня, че въпреки своята и вашата мъка, трябва да продължава да управлява страната.
— Сър Джордж, какво точно иска от мен нашият всемогъщ владетел?
Посетителят се усмихна до уши.
— Ейдриън! Аз прилагам дипломацията си с голямо внимание и такт, а вие…
— И двамата знаем, че кралят иска нещо. Какво?
Сър Джордж се поколеба.
— Проблемът с графинята трябва да се реши!