Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Тя е долу, но тази вечер няма да остане с теб. Нито пък някоя друга нощ. Няма да е много удобно, ако съм с двете ви в леглото — ухили се той.
— Аз ще остана тук!
— Трябваше да се научиш досега, че няма смисъл да спориш с мен. А сега сама ли ще станеш, или предпочиташ аз да те занеса в спалнята?
— Няма защо да ме питаш, няма да отида доброволно в твоето легло! Никога! — извика Бетина и се загърна със завивките.
Тогава Тристан я взе на ръце и я понесе към стаята си. Положи я на леглото и отиде да затвори вратата. Бетина скочи от леглото и отчаяно се озърна за място, където може да се скрие.
За миг заприлича на малък подплашен заек и Тристан се изкуши от мисълта тази нощ да я остави сама. Ала в този момент тя го стрелна с кръвнишки поглед и омразата в зелените й очи затвърди желанието му да я обладае.
— Няма къде да избягаш, Бетина — рече той и започна да сваля дрехите си.
Тя побягна до прозореца.
— Ще скоча!
— Не, няма да скочиш. Нали трябва да живееш, за да ми отмъстиш? — въздъхна и поклати глава. — Защо искаш да се бориш с мен, Бетина?
— Защото ме излъга и защото продължаваш да ме изнасилваш!
— Ти току-що ме излъга, като ми каза, че си болна, но аз не мисля да ти отмъщавам за това.
— Не мислиш ли? Тогава защо ме държиш тук, Тристан?
— Не и за отмъщение. А какво ще кажеш, ако ти предложа брак?
— Няма да се омъжа за теб дори за всички богатства на земята! — разгорещено извика тя, но в погледа й проблесна любопитство. — Но ти не ми предлагаш да се ожениш за мен, нали, Тристан?
— Не, разбира се, че не. Но аз няма да те наказвам, Бетина, аз искам да ти дам всичко, от което се нуждаеш. Само те моля да ми позволиш да те любя. Граф Де Ламбер няма да се отнася по-добре към теб — в гласа му прозвуча странна нотка на нежност.
— Може би не. Но поне на него няма да му се наложи да ме изнасилва — презрително рече тя.
Очите му се присвиха и той се намръщи.
— Но ти все още не си при него, Бетина.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато Тристан духна свещите, лунната светлина проникваше през прозореца и изпълваше стаята с меко сребристо сияние. Измина дълго време, преди да заспи. Бетина бе доволна, че той спеше по гръб и леко похъркваше, защото звукът щеше да заглуши стъпките й. Измъкна се тихо от леглото и бързо облече роклята си. Обърна се и за миг се загледа в спящия Тристан.
После внимателно затвори вратата след себе си и се спусна по стълбите. Мислеше, че в салона спят неколцина от хората на Тристан и ще трябва да се промъква покрай тях, но там нямаше никого. Предположи, че са отишли да пренощуват в селото или са се върнали на кораба.
Тя прекоси поляната пред къщата. Нощта бе светла, но когато погледна към тъмните очертания на дърветата в гората, вече бе решила в каква посока да поеме.
Луната осветяваше широката пътека, която водеше към гората, така че лесно щеше да намери конете.
Докато вървеше по пътеката, трескаво мислеше. Трябваше да си състави план на действие. Озърна се назад и видя ясно голямата притихнала къща. Всички прозорци бяха тъмни и не се забелязваше никакво движение.
Вероятно Тристан продължаваше да спи, а когато на сутринта се събудеше, тя вече щеше да бъде далеч от него.
Силете косата си на плитки и ги пристегна в здрав възел на тила си. Отиде до дървената ограда, която бе направена от заковани дъски, но не можа да види врата. Опита се да повдигне едната от дъските, но тя не помръдна. Бетина пое дълбоко дъх и опита със следващата и този път дъската се отмести.
Един от конете изцвили, последва го друг и Бетина затаи дъх. Стори й се, че звуците прогърмяха в тихата нощ. Огледа се нервно, опитвайки се да види очертанията на къщата, но тя все още бе потънала в тишина.
Бетина събра цялата си смелост и влезе в заграденото място.
Големият бял жребец изглеждаше сивкав на лунната светлина. Младото момиче тихо се приближи до него. Конят уплашено вдигна глава и пристъпи настрани, а другите коне тръгнаха към отворената ограда. За миг Бетина се уплаши, че конете ще избягат, но те се успокоиха.
Нямаше да бъде лесно. Мина й през ум да се откаже. Нямаше нито седло, нито юзда, нито дори въже. Трябваше да приласкае коня и след това да го възседне. Отново пристъпи към него и го погали по врата, като не спираше да му шепне нежни думи. След това приближи по-близо и го потупа по влажната муцуна, давайки му възможност да я подуши.
През цялото време не спираше да му говори, като се надяваше, че конят няма да се подплаши и го поведе към отворената ограда. Бетина го хвана за гривата, метна се върху гърба му и се изправи. Реши да не затваря оградата с надеждата, че другите коне ще избягат и няма да има кон, с който Тристан да я последва.