По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— А самият Лейн?
— Заповядал е да се проведе мръсна акция или не я е спрял. Или може би е участвал в такава. На мен ми каза, че се е отказал след Първата война в Залива. Аз също бях там. Имаше някои места, където дисциплината не беше на добро равнище.
— Но такива неща не могат да се докажат, нали?
— Специалните части винаги работят сами, на километри разстояние от всички останали. Работят в свой, таен свят. Може би е имало слухове. Може би тук-там някой е изпял нещо. Но няма неоспорими доказателства.
Полинг отново кимна.
— И ние разсъждавахме по същия начин. И сами стигнахме до тези заключения. Във ФБР постъпват много бивши военнослужещи.
— Постъпваха — поправи я Ричър. — Вече взехте всички добри момчета. Тези, които са се уволнили с почести, медали и препоръки.
— Ти такъв ли си?
— Да. Но имах проблеми с израстването в кариерата, защото понякога отказвам да сътруднича. Грегъри ме попита за това. Беше първият от тях, с когото разговарях. Още в началото се поинтересува дали съм имал проблеми в кариерата. Когато потвърдих, изглеждаше щастлив от този факт.
— Защото е означавало, че сте от една порода.
Ричър кимна.
— Освен това донякъде обяснява защо се държат за Лейн. Къде иначе ще изкарват по двайсет и пет хиляди на месец с такива досиета?
— Толкова ли получават? Това прави по триста хиляди годишно.
— И аз така го сметнах, въпреки че отдавна съм учил математика.
— И на теб ли ти предложи толкова? Триста хиляди?
Ричър не отговори.
— Какво те тревожи?
— Все още не сме свършили с предаването на информация — напомни той.
— Ан Лейн е умряла преди пет години на един празен парцел близо до магистралата в Ню Джързи. Не разполагаме с никакви други факти.
— И какво ти подсказва интуицията?
— А твоята?
Ричър сви рамене.
— Бруър ми каза нещо интересно. Каза ми, че просто не знае истината, което било странно за него, защото дори когато греши за нещо, някак си знае, че греши. Аз съм същият. Винаги знам. Но този път не знам нищо. Така че това, което ме тревожи в момента, е абсолютното нищо.
— Според мен е било истинско отвличане — каза Полинг. — И аз съм виновна за всичко.
— Наистина ли така мислиш?
Тя помълча за миг и поклати глава.
— Всъщност не. Честно да ти кажа, не знам какво да мисля. Господ ми е свидетел, че ми се иска Лейн да е виновен. Очевидно. И той може би е. Но в името на здравия разум трябва да призная, че просто така ми се иска, за да имам извинение пред собствената си съвест. Все пак трябва да проумея цялото нещо. И се опитвам да избягвам евтината утеха. Обикновено най-простото обяснение е вярното обяснение. Така че според мен е било обикновено отвличане, а не сложна конспирация. И аз съм объркала всичко.
— Как точно?
— Не знам. Стояла съм будна стотици нощи, за го да обмислям. Не виждам къде съм допуснала грешка.
— Значи може би не си. Може би наистина е било сложна конспирация.
— Какво те тревожи, Ричър? — повтори тя.
Той я погледна и отговори:
— Каквото и да е било, в момента то се случва отново.
25
Лорън Полинг се наведе напред на стола си и рече:
— Разкажи ми.
Така че Ричър й разказа всичко — за първата вечер в кафенето и първото двойно еспресо в пластмасова чаша; за неправилно паркирания мерцедес-бенц, неизвестния шофьор, който беше пресякъл пеш Шесто Авеню между колите и беше заминал с мерцедеса; за втория ден, в който Грегъри беше потърсил свидетели; за третия ден, с червената врата, която беше останала затворена, и за синьото беемве. И за кошмарния електронен глас, който беше накарал шофьора на следващото черно беемве да спре до същия пожарен кран.
— Ако наистина е конспирация, тя е невероятно сложна — каза Полинг.
— И аз мисля същото — отвърна Ричър.
— И безумно скъпа.
— Не е задължително — каза той.
— Имаш предвид, че парите се въртят в кръг?
— Имам предвид, че всъщност не съм виждал пари. Виждал съм само затворени сакове.
— Нарязани вестници?
— Може би — отвърна той. — Ако наистина е конспирация.
— Ами ако не е?
— И аз това се питам.
— Имам чувството, че е истинско.
— А ако не е, не мога да си представя кой го прави. За такава работа ще му трябват доверени хора, което означава хора от елитната група, но никой от тях не липсва.
— Разбирали ли са се? Като мъж и жена?
— Никой не твърди противното.
— Значи е истинско.
Ричър кимна.
— Схемата изглежда стабилна. Първоначалното отвличане зависи от вътрешен човек — от информацията къде ще бъдат Кейт и Джейд и кога. И ние можем да докажем съществуването на вътрешен човек по два начина. От една страна, похитителите знаят много за работата на Лейн. Знаят точно какви автомобили притежава например.