Убийството на 83-та улица

Четирите часа се проточиха до един и половина след полунощ. Стана петък сутринта, а брендито предизвиква у Торн пристъпи на приказливост, накара го да загуби представа за време и също като че ли поосвежи паметта му, което беше щастливо обстоятелство. Спомняше си четвъртък малко по-добре отколкото петък и докато стигнат до понеделник, паметта му толкова се подобри, че го заподозрях. В един момент беше споменал, че е работил като сценарист, така че имаше развито въображение.

Но Торн не си беше измислил онова, което ме разсъни. Не беше като гръм от ясно небе и за малко нямаше да обърна внимание. Седях и слушах несъществени подробности вече над три часа, минаваше полунощ. Бях прикрил поне десетина прозявки и пиех мляко, а не бренди. Те говореха за случилото се в понеделник може би вече двайсет минути и бяха стигнали до момента, когато Торн и Елинър излизат да обядват с някого. Торн описваше как секретарката спряла Елинър да й съобщи, че Флойд Ванс пак е идвал и се е наложило да го заплаши, че ще извика полиция, ако не си тръгне. Секретарката казала, че може би я чака навън в коридора. Елинър й поблагодарила и излезли. Естествено Улф попита кой е Флойд Ванс, но Торн не знаеше нищо за него — сигурно някакъв луд, с идея за филм, за която според него големите компании ще, платят един милион. Такива с лопата да ги ринеш.

Както казах, за малко нямаше да обърна внимание. Сетих се миг по-късно, докато се мъчех да овладея мускулите на лицето си и да сподавя поредната прозявка, и направих грешка. Прозявката ми секна и отворих широко уста. Първата грешка повлече след себе си втора, както често става. Предпочитах Торн да не разбере, че ни е съобщил факт, който може би е важен, затова се помъчих да не променям поведението си от последния час — да се правя на по-буден и съсредоточен, отколкото бях — и преиграх. Ако той самият беше буден и съсредоточен, щеше да забележи. Но той беше изпаднал в пристъп на приказливост и нямаше да му направи впечатление дори ако започнех да си мърдам ушите.

Улф обаче забеляза и само по тази причина се отказа от разпита, който иначе щеше да продължи или цяла нощ, или докато Торн капне от умора. Така че беше едва един и половина и бяха стигнали само до средата на понеделник следобед, когато Улф погледна часовника си, заяви, че е прекалено изморен, за да продължи, а сигурно и Торн се чувства по същия начин. Мис Деново щяла да е дълбоко признателна за помощта му, а с мистър Гудуин щели да си помислят дали в предоставените от него сведения се съдържат някакви улики. Тъй като той си помогна с две ръце да стане от креслото, помислих, че ще се наложи да го подкрепям по стъпалата пред къщата, а може би дори трябва да взема колата и да го закарам вкъщи, но той се справи. По коридора залитна и се подпря на стената, а пред вратата спря, разкърши рамене, пое дълбоко въздух, но успя да стигне до тротоара без никакви неприятности. Наблюдавах го, докато се отдалечи на около трийсет крачки. Добре.