Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Като се върнах в офиса, Улф изръмжа:
— Ти усети нещо. Какво?
Отидох до бюрото си и седнах.
— Би ми доставило най-голямо удоволствие да усетя нещо, което сте пропуснали, но в този случай не мога да претендирам затова. Според мен рибата започва да кълве. Не знам дали става въпрос за бащата, убиеца или може би и двете, но струва ми се рибата кълве. Миналата неделя на вилата на мис Роуън дойдоха трима души, които нито бяхме канили, нито чакахме. Двамата бяха нейни приятели — е, познати, виждал съм ги там и преди. Имат къща на половин час път. Третият беше техен гост за уикенда — мъж, казва се Флойд Ванс. Разбрал, че Арчи Гудуин често прекарва уикенда при Лили Роуън и ги убедил да дойдат, защото искал да се запознае с мен. От онова, което каза, разбрах, че всъщност иска да се запознае с вас. Представи се за консултант по връзки с обществеността. Каза, че ако има някой, който се нуждае от специалист за изграждането на имиджа си, то това е частният детектив и той би искал да разработи и да ви предложи проект. Ако работим по някакъв случай и му разкажа какъв е, би могъл да го използва като основа за проекта. Естествено, при тези думи се вгледах по-внимателно в него и наострих уши, но накрая реших, че само се мъчи да хване поредния нещастен клиент. Сега искрено се надявам, че съм се лъгал. Две забележки. Първо, вероятно много малко хора се казват Флойд Ванс. Второ, като имам предвид, че са изминали двайсет и три години, той отговаря прекрасно на описанието на Салваторе Мандзони.
— Пие ми се бира — каза Улф.
— Вече изпихте две бутилки повече и е почти два часът.
— Задоволително — отвърна той, като не се разбра дали имаше предвид бирата или евентуалния улов. Хвана се за края на бюрото, за да бутне стола назад, изправи се и тръгна към коридора. За секунда си помислих, че отива да си легне с мисълта за улова, но сви наляво. Отиваше за бира. Върна се с бутилка и чаша в едната ръка и чаша за коняк в другата. Постави бирата и чашата на бюрото си, взе коняка от масичката и ми наля две унции.
— Лесно можеше да го пропуснеш — каза той, върна се на стола си, отвори бирата и си наля.
Разклатих брендито в чашата и отвърнах:
— За малко щях да го пропусна. Ако е само съвпадение, ще се откажа завинаги да работя като детектив. Така или иначе, скоро ще разберем. Най-бързият и най-лесният начин ще е да накараме Салваторе Мандзони да хвърли един поглед на специалиста по връзки с обществеността. Но двайсет и три години са много време и може да не установим нищо. Разбира се, секретарката на Торн би могла да каже със сигурност дали през онзи майски ден е изхвърлила именно този Флойд Ванс, но това само би доказало, че рибата наистина кълве.
Вдигнах чашата и ударих една здрава глътка. Улф изчака пяната да спадне точно до необходимото ниво и отпи.
— Отпечатъците — казах аз.
— Да — отвърна Улф.
— Взимаме неговите, даваме ги на Креймър и каквото стане.
— Не. — Той облиза пяната от устните си. — Ако съвпаднат, ще си имаме неприятности. Мистър Креймър ще намери убиеца, но на нас ни трябва баща, а той ще е затворен и недостижим. Спомена, че искал да се запознае с мен?
— Да. Ако е той, всъщност е искал да разбере дали сме стигнали донякъде и докъде. Как е научил, че се занимаваме с това, е друг въпрос, но не е нужно да търсим отговор. Естествено мога да го доведа тук, но какво от това? Мислите ли, че ще получите от него някаква полезна информация, без да се издадете, че го подозирате? Според мен, едва ли. Със секретарката на Торн има същия риск. Тя може да му каже.
Улф си наля бира, облегна се назад, затвори очи и започна да мърда устни напред-назад. Това беше ново и досега не се беше случвало. Упражнението за устните, облягането, затворените очи са нещо обикновено, което означава, че работи, при това с всички сили и е забранено да го прекъсвам Но за първи път цялото представление започваше, след като току-що си е налял бира и как ли щеше да се справи? Как щеше да разбере със затворени очи кога пяната ще стигне до необходимото ниво? Боже мой, успя! Когато пяната спадна, така че като отпива да покрива само устните му, той отвори очи, посегна към чашата, отпи, постави я на бюрото, облегна се, затвори очи, облиза се и пак започна да мърда устни напред-назад. Реших, че сигурно е тренирал, докато ме е нямало.