Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тор заговори. Тонът му беше много сериозен.
- Искам да си поемеш дълбоко дъх и да се отдалечиш от мен, Холи-вуд.
Рейдж не помръдна. Чуха се стъпки, приглушени от гимнастическите постелки, и ръцете на Бъч го обгърнаха през кръста.
- Защо не охладиш малко страстите, здравеняко каза провлечено чен-гето. - Да сложиш край на купона, а?
Рейдж се остави да го дръпнат назад, но не свали поглед Тор. Напрежението се усещаше във въздуха.
- Какво става тук? - попита Тормент.
Рейдж се освободи от хватката на Бъч и закрачи из залата като заобикаляше стойките с тежести и пейките.
- Нищо. Нищо не става. Тя не знае, че съм вампир, а на мен не ми е известно откъде има номера ни. Може би от приятелка си, цивилната.
- Погледни ме, братко. Спри на място и се обърни към мен.
Рейдж се подчини.
- Защо не си изтрил паметта й? Знаеш, че ако спомените станат част от дълготрайната им памет, вече не могат да бъдат изтрити така ефикасно. Защо не си го направил, докато си имал възможност? - Мълчанието между тях се проточи. Тор поклати глава. - Не ми казвай, че тя те интересува.
- Няма значение.
- Ще приема отговора ти за „да". Господи, братко... къде ти умът? Знаеш, че не трябва да се забъркваш с жена, представител на човешката раса. И особено с нея - заради момчето. - Тор го погледна остро. - Заповядвам ти. Отново. Искам да изтриеш спомена за себе си от паметта на тази жена. И не искам да виждаш повече с нея.
- Казах ти, тя не знае, че съм вампир...
- Опитваш се да спориш с мен? Не може да си толкова глупав,
Рейдж го погледна заплашително.
- А ти наистина не искаш да ме тормозиш повече по този въпрос. Следващия път няма да позволя на ченгето да ми попречи.
- Целуна ли я вече? Как ще й обясниш за кучешките ти зъби, Холивуд? - Рейдж затвори очи и изруга, а Тор каза вече малко по-меко: - Бъди реалист. Тя е усложнение, от което нямаме нужда. А за теб е проблем, защото избра нея пред това да се подчиниш на заповедта ми. Не правя това, за да те настъпя по топките, Рейдж. А защото така е по-безопасно за всички. Най-вече за нея. Ще ме послушаш ли, братко?
По-безопасно за нея.
Рейдж се наведе и хвана глезените си. Опъна ахилесовите си сухожилия толкова силно, че едва не ги скъса. По-безопасно за Мери.
- Ще се погрижа - каза най-накрая.
***
- Госпожице Лус? Елате с мен, моля.
Мери вдигна поглед. Не позна сестрата. Изглеждаше наистина много млада в розовата униформа - вероятно току - що бе завършила училище. А когато се усмихна, заприлича едва ли не на дете. Трапчинките на бузите й бяха очарователни.
- Госпожице Лус? - Момичето премести огромната папка в другата си ръка.
Мери преметна дамската си чанта през рамо, изправи се и последва сестрата. Тръгнаха по дългия коридор, чиито стени бяха боядисани в светло - бежов цвят, и по средата спряха пред приемния кабинет.
- Само ще проверя теглото и температурата ви. - Сестрата отново се усмихна. Беше бърза. Дружелюбна.
- Изгубили сте малко тегло, госпожице Лус - каза тя, докато нана-сяше данните в папката. - Добре ли се храните?
- Да. Приемам същото количество храна като преди.
- Елате тук, в стаята вляво.
Всички кабинети бяха еднакви. Репродукция на Моне в рамка и малък прозорец със спуснати щори. Бюро, покрито с рекламни брошури. Компютър. Кушетка за прегледи, покрита с чаршаф. Кът с умивалник с всичко необходимо. Червен контейнер за биологични отпадъци. На Мери й се повдигна.
- Доктор Делакроче каза, че иска да ви прегледа основно. - сестрата й подаде грижливо сгънато на четири парче плат. - Ще дойде веднага след като се преоблечете.
Нощниците също бяха еднакви във всички болници. Изработени от тънък и мек памучен плат. Сини, с малки розови шарки, бяха с връзки на две места. Мери никога не беше сигурна дали облича проклетото нещо както трябва. Дали процепът трябваше да е отпред, или на гърба? Днес избра да бъде отпред.
След като се преоблече, седна на кушетката и провеси крака, беше й студено без дрехите и тя ги погледна с копнеж - внимателно подредени на стола до бюрото. Би платила щедро, ако й позволяха да ги облече отново.
Звънна мобилният й телефон. Тъй като беше в чантата й, скочи на пода, както беше по чорапи, и отиде да го вземе. Номерът не й беше познат. Отговори, стоплена от надеждата.
- Ало?
- Мери.
Въздъхна облекчено, като чу дълбокия му плътен мъж глас. Беше повече от сигурна, че Хал няма да върне телефонното й обаждане.