Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
- И имате дъщеря?
- Анджелика. На двайсет и една е, учи в колеж. Специалността й е физика.
- Мисис Стодард, откога работите за Делъни? Имам предвид — за фирмата.
- Седемнайсет години.
- А откога сте секретарка на Делъни?
- От девет.
- Доволна ли бяхте от работата си?
Въпросът сякаш я обърка.
Да — каза тя след миг. Беше много добра възможност. Мистър Делъни беше... много грижовен и много ни помогна, когато се случи нещастието вкъщи.
- Казахте "беше", мисис Стодард — обади се Ървинг. — Казахте го, защото Делъни вече е, ъъ, покойник, така ли?
- Аз... да.
- Искахте да кажете нещо ли?
- Не, нищо.
- Вярно ли е, че тъкмо сте се готвели да напуснете, мисис Стодард? Днес е трябвало да бъде последният ви работен ден.
За момент тя се поколеба.
- Да.
- Тоест, когато казвате "беше", всъщност имате предвид, че вече не работите тук, така ли е?
- Не виждам защо... искам да кажа...
- Мисля, че детектив Ървинг се интересува от факта, че напускате фирмата — меко каза Джонсън.
- Да, така е.
- А условията при напускането удовлетвориха ли ви?
Тя не отговори. Пръстите в скута й се сплетоха, устните й потрепераха. Ървинг видя неувереността й и реши да се хвърли в атака.
- Мисис Стодард, вярно ли е, че имате ключ за апартамента на Делъни в Астър?
- Да.
- Често ходехте там, така ли е?
- Беше част от работата ми. Мистър Делъни не обичаше да работи тук. Трудно успяваше да се концентрира.
- Значи сте запозната с обстановката там — имам предвид в апартамента?
- Да, разбира се.
- И бихте могли, казано най-общо, да влизате и излизате когато пожелаете, така ли?
- Отивах там само когато ми наредяха.
- Аха. Въпросът е, че сте имали свободен достъп дотам, нали?
-Е, предполагам, че може да се каже и така.
- А колко други хора също имаха ключ?
- Не знам. Не ми е работа да знам.
- Значи всьщност казвате, че доколкото знаете, никой друг няма подобен свободен достъп до този апартамент? Доколкото ви е известно, разбира се.
- Доколкото ми е известно.
-А знаете ли дали мисис Делъни нямаше такъв ключ?
- Не бих могла да знам... Искам да кажа, предполагам, че...ъъ...
- Не е ли вярно, мисис Стодард, че знаете, че тя не само е нямала ключ, но дори въобще не е подозирала за съществуването на това място?
- Това наистина не ми влиза в работата.
- Аха. Е, тогава не е ли вярно, че ви е било наредено да не споменавате за този апартамент? Че това е било, така да се каже, тайното убежище на Делъни?
- Вижте, имах достъп до доста факти и информация, която беше строго конфиденциална. Мистър Делъни никога не е споменавал специално мисис Делъни.
- Но това местенце е влизало в графа "строго конфиденциално", нали?
-Да.
- А били ли сте някога в този апартамент, без да сте специално поканена?
- Разбира се, че не!
-Никога не сте отивали там, например за да търсите някакви документи или каквито и да е книжа, без мистър Делъни да ви очаква?
- Не. Не разбирам какво точно целите.
-Ще ни извините ли за миг, моля — каза Ървинг и дръпна Джонсън извън стаята. Наведе се към него и прошепна:
-Съвсем близо сме, капитане. Мисля, че трябва да й прочетем правата.
-Не още — прошепна в отговор Джонсън. — Тя ще поиска адвокат и няма да успеем да измъкнем кой знае какво. По-добре да се опитаме да разберем колкото се може повече преди това.
- Да, прав си, но се изнервям, защото отидохме доста далече, без да сме й ги прочели. Всеки момент ще включа в играта онзи револвер и работата става сериозна.
- Аз ще реша кога да й прочетем правата — остро каза Джонсън.
- Просто не искам да прецакаме всичко, това е.
- Ще ти кажа кога, Сай.
- Разбрано.
Когато се върнаха в стаята, Едит Стодард бе вперила поглед в отсрещната стена.
-Мисис Стодард — започна Джонсън, — говорехме за вашия достъп до апартамента. Ходили ли сте там през нощта?
- Понякога — отвърна тя безстрастно. — Ако той поискаше.
- Значи, така да се каже, това е било нещо като второ работно място за вас?
Тя кимна. Погледът й все още беше насочен към стената встрани от главите им.
- И беше съвсем естествено да прекарвате доста време там?
- Предполагам, че може да се каже и така.
- Да не губим време — обади се Ървинг. — Мисис Стодард, притежавате ли огнестрелно оръжие?
Тя рязко обърна поглед към него, сякаш въпросът я бе извадил от вцепенението й.
- Огнестрелно оръжие?
- Да, огнестрелно оръжие. — Той разгърна сакото си и й показа окачения под мишницата кобур. — Огнестрелно оръжие.
- Аз...
- Мисис Стодард — намеси се Джонсън, — знаем, че на 22 януари тази година сте закупили от "Сарджънт Йорк" 38 калибров револвер. Къде е той сега?