Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Няма някакъв проблем, нали? — попита той, опитвайки се гласът му да звучи приятелски.
- Бихме искали да поговорим с човека, който дава уроците но стрелба.
- Редуваме се — отвърна Бенет. — Персоналът ни е съставен само от бивши военни и квалифицирани експерти.
- Проверяваме една жена, която вероятно е идвала тук или по обед, или в късния следобед — каза Ървинг.
- Името Едит Стодард говори ли ви нещо?
- Възрастна дама? На около петдесет, петдесет и пет, горе-долу толкова висока? — И той показа с ръка на височината на рамото си.
- Да — потвърди Ървинг. — Купила е 38 калибров "Смит Енд Уесън" от "Сарджънт Йорк". Пратили са я тук да се научи да стреля.
- Същата е — каза Бенет, бръкна под тезгяха и извади тетрадка. После прелисти няколко страници. — Да, ето. Започнала е да идва на двайсет и трети миналия месец... — Продължи да плъзга показалеца си надолу по списъка. — И е спряла миналия понеделник. Петнайсет последователни дни. Сега си я спомням много добре. Не говореше много. Оръжието очевидно не й пасваше съвсем. Лично аз бих й препоръчал нещо по- малко — 25 калибров, най-много 32. Тази трийсет и осмица е прекалено голяма за нея.
- Как се справяше тя? — попита Джонсън.
- За две седмици мога да науча дори табуретка да стреля — отвърна Бенет със самодоволна усмивка.
- Значи е напреднала доста, това ли искате да кажете? — обади се Ървинг.
- Упражняваше се на малки разстояния. Около двайсет метра. Да, мисля, че можеше да улучи центъра на мишената от около двайсет метра. Да не й се е случило нещо?
- Не на нея — каза Ървинг. — Но трябва да знаете, че сте я научили наистина добре.
Джонсън и Ървинг се качиха в полицейската кола и се насочиха обратно към Задния двор.
- Ще разиграем ли епизода с доброто и лошото ченге пред нея, Шок?
- За Бога, Ървйнг, става въпрос за петдесетгодишна жена, а не за Чарлс Мансън.
Ървинг сви рамене.
- За мен е все тая.
- И какво? Сигурно е само, че притежава 38 калибров револвер и е ходила на уроци по стрелба. Знаеш ли колко жени в този град отговарят на това описание? Доста изплашени дами има наоколо.
- Има защо. Но не всички от тях притежават ключ за апартамента на Делъни и не всички са били изритани, за да отстъпят мястото си на някоя малка красавица. Доста съвпадения, капитане.
- Ще поговорим с нея, Сай.
- Ще й прочетем ли правата?
- По дяволите, Сай, засега просто ще поговорим с нея!
- Добре, добре. Просто не искам онзи проклет Вейл да ни го изкара през носа по-късно.
- Не се притеснявай, аз ще се оправям с него.
Първото, което Джонсън забеляза, когато Едит Стодард седна срещу тях, беше, че умората на лицето й се е примесила с израз на примирение. Очите й сякаш бяха празни. Това беше лицето на жена, към която животът се бе отнесъл зле; жена, която бе отдала живота си на съпруга си инвалид и дъщеря си; жена, на която внезапно бяха показали вратата — след години, отдадени на една престижна работа, абсолютно необходима за добруването на семейството й. Това, което Шок Джонсън видя върху лицето на Едит Стодард, беше унижение, тревога, може би дори чувството, че е била измамена. Само не и гняв. Яростта й, ако някога бе съществувала, вече бе удовлетворена — ако не от самата нея, то от някого другиго.
Това, което видя Ървинг на същото лице, беше вина.
Той нервно почукваше с химикалката си върху бюрото и чакаше да свършат с увода, за да се нахвърли върху жертвата. Джонсън бавно се пресегна и, без да го погледне, постави ръката си върху химикалката. Мисис Стодард седеше вдървено от другата страна на бюрото, със скръстени в скута си ръце.
Джонсън повтори обясненията, които бе дал и на другите интервюирани по-рано същия ден.
- Разбирате — каза той, — че на даден етап от този разговор можем, нали разбирате, да спрем и да ви прочетем правата, но не казвам, че това трябва да се случи. Не че имаме намерение да го направим, просто казваме това на всеки, с когото разговаряме. Окей?
Тя кимна.
- Моля, кажете ни името си.
- Едит Стодард.
- Възраст?
- Ще навърша петдесет и три през май.
- Омъжена ли сте?
- Да.
- Къде работи съпругът ви?
- Не работи. Получава малка пенсия.
- Защо не работи? — попита Джонсън.
- Парализиран е от врата надолу.
- Съжалявам — каза Джонсън.
- Чарли обичаше непрекъснато да поправя нещо но къщата. Веднъж наместваше някакви керемиди на покрива, падна и счупи гръбнака си на две места.
- Кога се случи това?
- През 1982.
- И оттогава е прикован на легло?