![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм дошъл да си разменяме любезности, Мороу. Ако това е всичко, за което ти си дошъл, сещам се за куп по-подходящи и по-приятно миришещи места за целта.
— И по-приятни събеседници, предполагам. Добре, тогава по работа. В тежки времена живеем.
— С това съм напълно съгласен.
— Промени, несигурност, неспокойствие сред селячеството…
— „Неспокойствие“ е като че ли леко подценено, не мислите ли?
— Добре де, бунт. Да се надяваме, че доверието на Висшия съвет в полковник Лутар е оправдано и бунтовниците ще бъдат спрени, преди да стигнат до града.
— Аз лично не бих се доверил на трупа му да спре стрела както трябва, но предполагам, Висшият съвет има своите съображения.
— Те винаги имат своите съображения. Естествено, невинаги стигат до съгласие. По-точно, никога не стигат до съгласие. Това е неписано правило в проклетия съвет. Но смятам, че на онези, които им служат — Мороу го погледна многозначително над рамките на очилата си, — се пада тежката задача да компенсират липсата им на съглашателство. Аз лично съм на мнение, че ние двамата с вас например от известно време насам прекалено често взехме да газим по краката един на друг, което, предполагам, и за вас не е приятно.
— Хм — усмихна се ехидно Глокта и размърда в ботуша изтръпналите пръсти на краката си. — Надявам се вашите крака да не са пострадали много. Няма да си го простя, ако съм ви докарал до куцане. Да смятам ли, че имате решение на проблема?
— Може да се каже. — Той се усмихна и се загледа в прасетата, които с квичене и грухтене се катереха едно върху друго. — Във фермата, в която израснах, гледахме свине. Милост. Моля, само не историята на живота ти. Моя работа беше да ги храня. Ставане в ранни зори, още по тъмно. Толкова студено, че дъхът ти излиза на пара от устата. О, бива го в описанията! Младият господин Мороу, нагазил до колене в мръсотията, гледа как свинете се тъпчат и мечтае за бягство! За нов живот в бляскавия голям град! — Мороу се усмихна отново и оскъдната светлина проблесна по стъклата на очилата му. — Да ви кажа, тези твари са способни да изядат всичко. Дори някой сакат.
А, такава значи била работата.
В този момент Глокта забеляза човека, който се прокрадваше към тях откъм далечния край на помещението. Беше здравеняк, облечен в опърпано палто, и се придържаше в сянката. Държеше ръцете си прибрани до тялото, а дланите скрити в ръкавите. Все едно иска да прикрие ножа в ръката, което обаче не му се удава много. По-добре да си беше вървял с усмивка на уста и да не си беше правил труда да го крие. Има поне сто причини да носиш нож в кланица. И само едни да го криеш.
Глокта хвърли поглед през рамо и замижа от болка, когато врагът му изпука. И от там се задаваше мъж, подобен на първия. Той повдигна учудено вежди:
— Сериозно, убийци? Такава липса на въображение.
— Може и да ми липсва въображение, но ефективност не.
— Значи ще бъда заклан в кланица, а, Мороу? Разфасован от ръката на касапин! Санд дан Глокта, разбивачът на женски сърца, победителят в Турнира, ветеран от войната с Гуркул ще бъде изсран от задниците на цяла дузина различни свине! — Глокта прихна да се смее и изтри избилите от носа му сополи.
— Много се радвам, че оценявате иронията — промърмори Мороу, леко засегнат.
— О, така е. Ще нахраня свинете. Толкова е очевидно, че да си призная, не го очаквах. — Той въздъхна дълбоко. — Но „не очаквах“ и „не се подготвих“ са две напълно различни неща.
Изщракването на арбалета беше напълно заглушено от шума на свинете. В първия момент единият от убийците сякаш просто се подхлъзна. Изпусна ножа си и без всякаква причина падна на една страна. Тогава Глокта видя стърчащата от гърдите му стрела. Никаква изненада, естествено, но всеки път изглежда направо като магия.
Наемникът от другата страна отстъпи изненадано крачка назад. Така и не видя практик Витари, която безшумно се прехвърли през оградата на празната кочина зад гърба му. В мрака проблесна метал и в следващия момент тя преряза сухожилията в сгънката на коленете му и го свали на земята. Викът му беше бързо заглушен от веригата, която се стегна около шията му.
Отляво на Глокта, Северард се смъкна с лекота от гредите на тавана и ботушите му плеснаха звучно в тинята, когато скочи на земята. Тръгна с небрежна походка, подритна настрана изпадналия нож и се надвеси да огледа човека със стрелата му.