Последният довод на кралете [bg]

— Много съм засегнат — промърмори Северард.

— Дълбоко ме нарани — добави Витари, докато подрънкваше с веригата си.

— Жештоку убитен — изръмжа Фрост и подкара Мороу към оградата на кочината.

— Трябваше да продължиш да ближеш дебелия пиянски задник на Хоф. Или дори да си останеш на село във фермата, при прасетата. Тежка работа, съгласен съм, ранно ставане и така нататък. Но и това е живот.

— Чакай! Само поча… ъър…

Северард сграбчи Мороу за рамото откъм гърба, заби ножа си в шията му и му преряза гръкляна, спокойно и невъзмутимо, все едно изкормваше риба.

Обилно пръсналата кръв поръси обувките на Глокта. Той залитна назад и пронизан от внезапната болка в сакатия крак, се вкопчи отчаяно в оградата, за да не падне по гръб в мръсотията.

— Мамка му! — изсъска през стиснати венци, с изкривено в болезнена гримаса лице. — Не можа ли просто да го удушиш?

— Все същият резултат — сви рамене Северард. Мороу се свлече на колене. Очилата му се бяха килнали на една страна през лицето и едната му ръка стискаше гърлото, от което шуртеше кръв и се стичаше в яката на ризата му.

Глокта проследи с поглед как секретарят падна по гръб и единият му крак зарита, оставяйки с тока на обувката дълги следи в смърдящата пихтия на пода. А, жалко за прасетата във фермата. Никога повече няма да зърнат младия господин Мороу да идва по хълма, завръщайки се от бляскавия си живот в големия град, с пара от устата в мразовитото утро…

Конвулсиите на секретаря отслабнаха и замряха. За момент Глокта остана хванат за оградата, загледан в трупа му. Кога точно се превърнах в… това? Малко по малко, предполагам. Една постъпка води след себе си следващата, по пътя, по който нямаме друг избор, освен да вървим. И всеки път има причини. Правим каквото трябва, каквото ни наредят, каквото е най-лесно. Какво друго остава, освен да решаваме гнусните си проблеми един по един? После един ден поглеждаме назад и виждаме, че сме се превърнали в… това.

Погледна към лъскавите капки кръв по крака си, сбърчи нос и изтри ботуша в единия крачол на Мороу. Ех. С удоволствие бих останал още малко да пофилософствам, но ме чакат куп неща за вършене, да подкупвам служители, да изнудвам благородници, избори да подправям, секретари да убивам, да заплашвам любовници. Толкова много ножове за жонглиране. И ако един изтрака на мръсния под, веднага го сменя друг. Острите като бръснач остриета летят покрай главата ми. Няма лесно в тази работа.

— Магическите ни приятели са се върнали.

— Магусите? — Северард повдигна маската си да се почеше отдолу.

— Първият от проклетниците със сигурност, заедно с дръзката си групичка от герои. Той, недоносеният му чирак и онази жена. А също и навигаторът. Дръж ги под око и виж дали не можем да откъснем някоя заблудена овчица от стадото. Крайно време е да разберем каква игра играят. Все още ли държиш онова чаровно местенце при доковете?