Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Господи!
— Вашите служители контактуват с доста хора. Ако някой от тези контролно-измервателни индикатори промени цвета си, независимо колко слабо, бихме искали да ни уведомите.
Уолт знаеше от наскоро проведено обучение, че подобни индикатори доказано помагаха на оперативните полицейски служители при обиски и излагане на вредни лъчения. Той самият имаше цяла кутия с такива в един от шкафовете в съседната стая. Никога не му се бе налагало да ги използва.
— Разбира се — каза той. — Няма проблем.
— Ще сме ви много благодарни, ако всеки един от служителите тук…
— Разбрах… — прекъсна я Уолт. — Оставете ми ги. Ще имам грижата.
— Компаниите във вашия окръг са наясно със задължението си съгласно федералните указания да уведомят както вас, така и нашия център в случай на съмнение за зараза или необяснимо заболяване, нали така?
— Предполагам, че знаят. Уведомени са, раздадени са им достатъчно брошури.
— Сещате ли се за някаква причина, поради която Дани Кътър би решил да не уведоми нито вас, нито нас?
— Става въпрос за указания, не за изисквания, ако правилно съм разбрал.
— Но в неговото положение…
— Нямах представа за това. Сигурен съм, че ако го попитате, той ще ви каже всичко. Дани не е от боязливите.
— Моля ви да инструктирате служителите си да бъдат нащрек за симптоми, подобни на грип и кървене от носа — каза Безел.
— Звучи ми едва ли не като вируса Ебола.
— Все още не знаем с какво си имаме работа. — Лицето й внезапно доби сурово изражение, а дрезгавият й глас прозвуча една октава по-ниско: — Аз не бих се шегувала с това.
— От нерви е — отвърна Уолт. — Биологичното оръжие не е от любимите ми средства за нападение.
— На нас също, шерифе — отвърна Безел.
22.
— Много е просто всъщност — каза мъжът.
Дървата в печката пукаха. Ейкър седеше на дървен стол, завързан за облегалката и с черна качулка на главата. На малка масичка до него имаше емайлиран поднос с наредени върху него шишенца и спринцовка. До печката лежеше свито на кълбо куче. За таван служеше самият покрив на хижата, укрепен с кръстосани дървени подпори. Във въздуха се носеше силен аромат на кафе, както и лекият, но непогрешим мирис на аптека.
— Искаме да напишеш доклад относно разкритията си — продължи той.
— Какви разкрития? — попита Марк Ейкър през тъканта на качулката.
— Относно овцете. Не ми се прави на глупак.
— Писането на доклад изисква лабораторна работа, проучване, търпение и много време — отвърна той.
— Всичко това вече си го свършил.
— Отчасти, да. Така е. Но ми трябва още време. Ако ме пуснете…
— Аз имам предвид разкритието на конкретни факти.
— Далеч съм от този етап. Това е истината, всичко е само теории. Ако искаш да прекратя разследването, ще го направя. Просто спирам да задавам въпроси.
— Тъкмо напротив. Искам научно да потвърдиш онова, което аз вече знам. Тук ми е нужна именно твоята помощ. Искам да разгласиш разкритията си, а не да ги криеш. — Той направи пауза. — Мислиш си, че те занасям, нали? Напълно откровен съм! Искам да ги публикуваш.
— Щом искаш, ще го направя. Но първо трябва да ме оставиш близо до някоя болница и това трябва да стане съвсем скоро, ако не искаш да те грози обвинение в непредумишлено убийство.
— Няма да те убивам. Успокой се. Не искам да спирам разследването ти; искам да го публикуваш. Явно не ме разбираш. Публикувай разкритията си и ще те пуснем.
— Явно ти не разбираш, задник такъв. Виж сега, аз съм инсулинозависим диабетик. След два часа, ако не и по-рано, пулсът ми ще се ускори, дишането ми ще се учести и ще загубя съзнание. Ще изпадна в шок. А ако не получа медицинска помощ навреме, ще умра. Колкото до искания от теб доклад — няма да доживея да напиша и един параграф от него. Закарай ме до болница и ще направя каквото искаш.
В главата му свиреше погребалният марш. Първите акорди прозвучаха още при споменаването на думата диабет. Мъжът развърза краката на Ейкър и издърпа съпротивляващия се пленник от мястото му. Столът се прекатури встрани и се строши на пода. Ейкър замахна с крак и успя да улучи лявото ухо на противника си, преди онзи да успее да го удържи. Мъжът разкопча колана на Ейкър и смъкна панталона му надолу.