Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
Сърцето ми бие като чук по тъпанчетата на ушите ми и въпреки че между ръцете му и мен има няколко сантиметра, усещам, че ни свързва някаква странна енергия, кожата ми пламва, все едно, че сме ръка в ръка, буза до буза.
— Да танцуваме — казва той и пръстите му преминават последните сантиметри, намират моите и ме придърпват към себе си в минутата, когато песента достига до най-високата си нота, и аз смесвам двете впечатления — от допира му и от красивия порив на музиката.
Ние танцуваме.
Повечето неща, дори и най-великите, започват от нещо малко. Земетресението, разрушило един град започва с едва осезаемо потръпване на земята, с едно движение, леко като дъх. Музиката започва с вибрация. Наводнението, заляло Портланд преди двайсет години след пороен, близо двумесечен дъжд, когато потънали хиляди къщи, а водата повлякла по улиците гуми, торби с боклуци и стари обувки, понесла ги като трофеи и оставила след себе си тънък слой от зеленикава плесен, воня на гнило и канал, останали месеци наред, започнало от една малка, тръгнала от пристанището вадичка, не по-широка от пръста ми.
Бог е създал цялата Вселена от един атом, по-малък от мисъл.
Животът на Грейс се разпадна напълно от една-единствена дума: „симпатизант“. Моят живот се превърна в хаос от друга дума: „самоубийство“.
Грешка: тогава животът ми се обърка за първи път.
Вторият път пак е заради дума. Дума, която излезе от гърлото ми и затанцува по устните, преди да успея да я спра.
Тя беше отговор на въпроса: „Искаш ли да се видим утре?“.
И думата беше: „Да“.
Десета глава
Симптоми на amor deliria nervosa:
Първа фаза
Разсеяност, трудности със съсредоточаването;
пресъхнала уста; потене, мокри длани;
пристъпи на замайване и дезориентация;
намалени способности за възприемане на действителността;
препускащи мисли; затруднено логично мислене.
Втора фаза
Периоди на еуфория; истеричен смях и прилив на енергия;
периоди на отчаяние; летаргия; загуба на апетит;
бърза загуба на тегло или напълняване;
фиксация; загуба на интерес към всичко останало;
невъзможност за логично мислене;
изкривяване на действителността;
промяна на модела за спане и будуване;
безсъние или вехна отпадналост;
маниакални мисли и действия;
параноя; чувство за несигурност.
Трета фаза (Критична)
Дихателни проблеми;
болки в гърдите, стомаха или гърлото;
трудно преглъщане; отказ от храна;
пълен разпад на рационалното мислене;
нестабилно поведение;
бурни мисли и фантазии;
халюцинации и самозаблуда.
Четвърта фаза (фатална)
Емоционална и психическа парализа (частична или пълна); смърт.
Ако подозирате, че вие или някой от вашите познати е заразен с делириум, обадете се на безплатната ни телефонна линия 3, а спешни случаи 1–800 Предотврати, или за да получите незабавна помощ и лечение.
От този момент не разбирах как може Хана да лъже толкова много и с такава лекота. Но както с всичко останало, колкото повече лъжеш, толкова по-лесно става.
И когато на следващия ден се връщам вкъщи от работа и Каръл ме пита имам ли нещо против да вечеряме кренвирши за четвърта поредна вечер (резултат от голяма пратка кренвирши в „Стоп ен’ Сейв“; веднъж пекохме кифлички всяка вечер в продължение на цели две седмици), казвам, че всъщност София Хенерсън от „Света Ана“ ме е поканила на вечеря с още няколко момичета. Дори не се замислям, докато го казвам. Лъжата сама си идва. И въпреки че усещам потта по дланите, знам, че лицето ми не сменя цвета си, защото Каръл ми хвърля една от мимолетните си усмивки и казва, че това е хубаво.
В шест и половина се качвам на колелото и поемам към плажа Ийст Енд, където е срещата ни с Алекс.
В Портланд има много плажове. Ийст Енд е един от по-малко популярните и точно затова беше любимият на мама. Тук течението е по-силно, отколкото на плажа Уилард или Сънсет Парк. Не знам защо. И не ме интересува. Винаги съм била добър плувец. Първия път, когато мама измъкна ръката си изпод кръста ми, усетих страх и тръпка едновременно. Но веднага започнах да махам с ръце и крака и не след дълго вече плувах сама до шамандурите.
Има и друга причина хората да избягват този плаж, въпреки че е съвсем близо от Ийст Пром, един от най-оживените паркове в града. Тясната плажна ивица не е от пясък, а от ситен чакъл и единият му край опира в оградата на лабораториите, където са складовете и контейнерите със смет. Наистина, това не е най-приятната гледка на света. И когато плуваш навътре в океана, пред очите ти изниква Турският мост и началото на нерегулираните земи между Портланд и Ярмут. Хората не обичат да се приближават толкова до Пустошта. Това ги изнервя.