Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Стафан удари финалния акорд и той отзвуча в мълчание. Томи извади пръста си от вече доста голямата дупка в тапицерията. Майка му кимна на Стафан, улови ръката му и седна до него на столчето за пианото. От мястото на Томи Дева Мария се виждаше точно над главите им, сякаш бяха планирали ефекта, сякаш го бяха репетирали предварително.
Майка му погледна Стафан, усмихна се и се обърна към сина си:
— Томи… Искаме да ти кажем нещо.
— Ще се жените ли?
Майка му се поколеба. Ако бяха репетирали със сценография и всичко останало, тази реплика очевидно не беше предвидена.
— Да. Какво ще кажеш?
Томи сви рамене.
— Окей. Добре.
— Мислехме си… може би през лятото. — Тя го погледна, сякаш искаше да разбере дали той няма по-добро предложение.
— Да, да. Разбира се.
Томи отново забучи пръст в дупката, задържа го там. Стафан се приведе към него.
— Осъзнавам, че не бих могъл… да заместя татко ти. По никакъв начин. Но се надявам с теб да успеем… да се опознаем и… да. Да станем приятели.
— А къде ще живеете?
Майка му изведнъж се натъжи.
— Ние, Томи. Та това засяга и теб. Не знаем. Мислехме си, че може да си потърсим къща в Енгбю. Евентуално.
— Енгбю.
— Да. Как ти се струва?
Томи се загледа в стъклената повърхност на масата, където се отразяваха майка му и Стафан, изглеждаха полупрозрачни като призраци. Изви пръста си в дупката, изчовърка парче дунапрен.
— Скъпо.
— Кое?
— Къща в Енгбю. Скъпо излиза. Струва много пари. Вие имате ли много пари?
Стафан тъкмо се канеше да отговори, когато иззвъня телефонът. Той погали майката на Томи по бузата и излезе в коридора. Майката на Томи седна на дивана до сина си и го попита:
— Не ти ли харесва идеята?
— Страхотна е.
От коридора долетя гласът на Стафан. Беше развълнуван.
— Ама това е… да, идвам незабавно. Ще… не, тогава отивам направо там. Веднага. Добре. Чао. — Върна се във всекидневната. — Убиецът е в спортната зала във Велингбю. Няма достатъчно хора в участъка и трябва…
Втурна се в спалнята и Томи го чу да отваря и затваря сейфа. Преоблече се там и след броени минути се появи в пълна полицейска униформа. Очите му гледаха леко безумно. Целуна майката на Томи по устата и потупа Томи по коляното.
— Налага се да тръгна веднага. Не знам кога ще се върна. Ще говорим по-късно.
Хукна към коридора и майката на Томи го последва.
Томи долови нещо от сорта на „внимавай“ и „обичам те“, и „ще останеш ли“, отиде до пианото и без да знае защо, протегна ръка и взе скулптирания стрелец. Тежичък беше, поне два килограма. Докато майка му и Стафан се сбогуваха — колко им е приятно: мъжът отива на война, жената тъгува за него, — той излезе на балкона. Дробовете му поеха студения вечерен въздух и той за пръв път от няколко часа насам задиша отново.
Наведе се през парапета и видя, че долу има гъсти храсти. Протегна ръка и пусна стрелеца. Той изшумоля в гъсталака.
Майка му излезе на балкона и застана до него. След няколко секунди входната врата се отвори и Стафан излезе, изтича до паркинга. Майката на Томи му помаха, но той не погледна нагоре. Когато мина точно под балкона, Томи се изсмя.
— Какво има? — попита майка му.
— Нищо.
Просто едно човече с пистолет се крие в храстите и се цели в Стафан.
Томи се почувства много добре в крайна сметка.
Подсилиха отбора с Карлсон, единствения от старчетата, който имаше „истинска работа“, както той самият се изразяваше. Дари беше с инвалидна пенсия, Морган от време на време поработваше в една автоморга, а за Лаке не знаеха точно как се издържа. Но понякога се появяваше с малко кинти.
А Карлсон работеше в магазина за играчки във Велингбю. По-рано го беше притежавал, но се бе принудил да го продаде поради „парични затруднения“. След време новият собственик го назначи — както казваше Карлсон, не може да се отрече, че „подир трийсет години в бизнеса човек има известен опит“.
Морган се изпъна на облегалката на стола, разкрачи крака, захвана ръце на тила си и се взря в Карлсон. Лаке и Лари се спогледаха. Започва се.