Кралицата на изменниците

Регин поклати глава.

— Ще загубят. Може да отнеме повече време, но ще се случи. Всички знаци са налице, ако знаем къде да ги търсим. И знаете ли какво открих? — Той я погледна и сви рамене. — Не ме интересува. Нека се сринат. Построени са върху лъжи и алчност.

Сония усети прилив на съчувствие. След раздялата със съпругата си, Регин бе склонен да прави мрачни и предизвикателни коментари за навиците и очакванията на върховното съсловие. Част от нея одобряваше, друга му съчувстваше, но въпреки това тя се чудеше до каква степен ще се притъпи разочарованието му, щом личната болка избледнее.

— Убедена съм, че едва ли ще смятате така, ако се озовете като просяк на улицата — напомни му мило тя.

Той я погледна и раменете му леко увиснаха.

— Сигурно. Но може би съм се променил към по-добро. Може би дори съм по-щастлив. Като започна да приема ученици с ниско потекло, Гилдията направи възможно преминаването през бариерите между съсловията. Виждам, че новоприетите се хвалят с това и искам да ги предупредя за цената. Тогава… тогава виждам, че цената не се отнася за тях и започвам да изпитвам… ревност. Те получават богатството, енергията и магията, но не са длъжни да почитат разни древни съглашения и традиции, или да се свързват само с хора, които Домът им одобрява, или да сключват брак с жени, избрани от тяхното семейство.

— Накрая може и да се наложи.

Регин поклати глава.

— Не. Вижте себе си. — Очите му срещнаха нейните. — Никой не ви е принуждавал да се омъжвате.

— Ако бях решила да го направя, сигурно много неща щяха да се изрекат за избора ми.

— И все пак никой нямаше да ви забрани да го направите.

— Само защото съм първата черна магьосница. Аз съм изключение. Не можете да си правите изводи, базирани само върху мен.

Регин я изгледа странно, отвори уста да каже нещо, но се намръщи и отново я затвори. Погледът му се плъзна встрани. Сония почувства как любопитството й се надига.

— Какво щяхте да кажете? — попита тя.

Той я погледна с неуверено изражение на лицето.

— Аз… щях да ви питам защо не се омъжихте, но предполагам, че е очевидно — а и е доста грубо от моя страна.

Тя сви рамене.

— Не е грубо. И не е заради онова, което си мислите. Наистина след смъртта на Акарин дълго време не можех да приема тази мисъл, но не и през всичките тези двайсет години. Можех да се омъжа за Дориен, ако моментът бе по-подходящ, но преди да съм готова, той бе срещнал друга. — „И добре, че стана така“. — Не мисля, че щяхме да си подхождаме. Като за начало, той обича селата, а щеше да се наложи да живее в земите на Гилдията, за да бъде с мен, тъй като аз не мога да ги напусна.

Регин я наблюдаваше с почти гузен интерес. „Сигурно много хора искат да ми зададат този въпрос“ — помисли си тя.

— Когато вече бях готова, като че ли никой не се интересуваше — продължи тя. — Мъжете на моята възраст не бяха преодолели предразсъдъците си към магьосниците от нисшите съсловия, а онези, които бяха като мен, бяха още твърде млади. И всички се плашеха от черната магия. Някои от Висшите магове ми намекнаха, че според тях наличието на съпруг ще бъде слабост, от която някой може да се възползва — като че ли Лоркин не съществуваше. Той беше другата причина. Винаги ревнуваше от другите мъже в живота ми.