Момичето от Дания

ПPE3 ТРИТЕ ГОДИНИ откакто живееха в Париж Грета работеше по-вдъхновено, отколкото когато и да било преди. Сутрин, докато Лили излизаше на пазар или ходеше в къпалнята, Грета рисуваше илюстрациите за списанията. Редакторът от La Vie Parisienne ѝ се обаждаше почти всяка седмица паникьосан и я молеше да направи бързо афиш за най-новата постановка на "Кармен" в операта или скица към статията за изложбата на кости от динозаври в Гран Пале. Грета си казваше, че не се нуждае от подобни поръчки. Вече от две години името ѝ редовно се появяваше в списанията, но по телефона редакторът обясняваше припряно колко много му трябват тези рисунки. Стиснала слушалката с брадичка, Грета наблюдаваше как Лили излиза тихо от апартамента и си мислеше "Ех, какво толкова?". Да, ще направи илюстрацията. Да, ще успее до следващата сутрин, но трябва незабавно да се залавя за работа. Затваряше телефона и отиваше на прозореца, където проследяваше с поглед как Лили върви с бързи крачки към пазара, а розовият ѝ шлифер се откроява на фона на мрачната, мокра от дъжда улица.

Истинската работа на Грета обаче започваше чак когато Лили се прибереше. Правеше ѝ чай, настаняваше я на стола или до палмата в саксия и ѝ подаваше чашата. Независимо от времето, Лили винаги се прибираше разтреперана от студ. Грета се притесняваше, че е твърде слаба, но така и не успяваше да я накара да се храни повече. Кървенето се появяваше на всеки няколко месеца и започваше със струйка, стичаща се от носа. Тогава Лили прекарваше в леглото цели дни, сякаш с капките кръв изтичаше и цялата ѝ енергия. Грета заведе Айнар и при един-двама френски лекари, но веднага щом започнеха да я засипват с въпроси (Имате ли да кажете още нещо за съпруга си?), осъзнаваше, че никой от тях няма да помогне повече от доктор Хекслер. Тревожеше се, докато Лили спеше по цял ден и цапаше с кръв чаршафите, които Грета след това изгаряше в пещта за боклук зад блока. Но след няколко дни понякога седмица, кървенето спираше също толкова внезапно, колкото бе започнало.

– Ужасно скучно е да прекараш цяла седмица на легло – казваше Лили и хвърляше възглавницата на пода.

Ако решеше да ги преброи, Грета щеше да открие, че е нари- сувала над сто портрета на Лили: Лили в басейна; Лили като шаферка на сватба; Лили избира моркови на пазара. Но на повечето картини Лили бе изобразена сред природата – на поляна, сред маслинови дръвчета, на фона на синия проток Катеш. Очите ѝ винаги бяха кафяви и големи, притворени; деликатно извитите, оформени с пинсета вежди; косата ѝ – прибрана зад ухото, на което висеше кехлибарена обеца.

Айнар вече не рисуваше.

– Трудно ми е да си спомня как изглеждаше блатото – бе се провикнал веднъж от ателието си, където подреждаше платната и боите. По навик продължаваше да поддържа в идеален ред шишенцата с боя от Мюнхен, макар най-добрите материали на света да се продаваха от другата страна на реката в "Сюнелие" където продавачът държеше една вечно бременна котка. Грета ненавиждаше котката с увиснал до земята корем, но ѝ бе приятно да разговаря с продавача, мъж на име Де Брул с козя брада като на Ван Дайк, който често казваше, че тя е най-важната му клиентка.