Момичето от Дания

ЕДИН ДЕН В НАЧАЛОТО НА МАЙ Айнар седеше на пейка под сянката на дърветата на площад "Де Вож". Вятърът духаше водните струи на фонтана и ръсеше пръски по жълтеникавия чакъл. Тази сутрин Лили бе ходила в къпалнята. Следобед Айнар се бе върнал при мадам Жасмин-Картон и бе гледал през малкото черно стъкло как мъж и жена се любят на пода. Таксата бе три пъти по-висока от обичайната; мадам Жасмин-Картон рекламираше спектакъла от един месец върху картички закачени над прозорчетата в стаичките. Картончетата с отпечатаната върху тях информация приличаха на бележките, с които Лили ѝ Грета общуваха някога в Дания: сякаш хладният ехтящ въздух на Копенхаген нямаше как да пренесе тайните думи, които трябваше да си кажат.

Момчето беше високо и жилаво, юноша със синкавобяла кожа и сънливи сини очи. Ребрата му се брояха. Той бързо съблече евтиния си туиден костюм и помогна на жената, която бе по-възрастна от него, да свали роклята си. С изключение на себе си Айнар не бе виждал друг мъж сексуално възбуден, с член изправен като копие в първите мигове от полета. Членът на момчето имаше яростно червен цвят и беше влажен. Жената го пое с лекота и за миг изглеждаше признателна. Двамата се въргаляха на пода в тъмната стаичка, а от подредените в полукръг прозорци надничаха мъже достатъчно стари, че да са дядовци на момчето. Младежът свърши бързо и семето му описа дъга, преди да оплиска свъсеното лице на жената. Той стана, поклони се и излезе от стаята със събрания на вързоп туиден костюм под мишница. Чак когато погледна надолу към скута си, Айнар видя соленото петно, сякаш бе прекатурил чаша морска вода. Тогава разбра, макар да подозираше, че подсъзнателно вече го е знаел, че иска момчето да направи същото с Лили. Да я целуне миг преди гърдите му да пламнат и да изкриви уста от удоволствие.