Момичето от Дания

 Айнар вдигна една от черните щори в стаичката. Зад мръсно- то стъкло стоеше момиче по трико и черни чорапи, качило един крак върху дървен стол. Танцуваше, макар да не звучеше музика. През друго прозорче надничаше мъж, притиснал мазен нос в стъклото, което се запотяваше от дъха му. Момичето изглежда знаеше, че Айнар и другият го наблюдават; преди да свали някоя дреха, се оглеждаше, макар да не поглеждаше директно към лицата им, и свеждаше глава.

Свали от пухкавите си ръце ръкавици, подобни на ръкавиците на Лили. Девойката не беше красива: черната ѝ коса стърчеше суха и накъсана, имаше конско лице, дупето ѝ бе твърде голямо, а коремът – прекалено плосък. Айнар обаче намираше нещо очарователно в свенливостта ѝ; премяташе грижливо ръкавиците, трикото и накрая чорапите върху облегалката на стола, тъй като знаеше, че отново ще ѝ потрябват.

След малко момичето остана голо, само по обувки. Затанцува по-енергично, разпери ръце, вдигаше деликатно крака. Отметна глава и синкавобялата трахея се очерта под кожата ѝ.

Айнар ходеше при мадам Жасмин-Картон от почти шест мессца в следобедите, когато Грета имаше среща с някой колекционер или с редакторите на La Vie Parisienne или L'Illustration, списанията за които работеше като илюстратор. Но Айнар не ходеше при мадам Жасмин-Картон по същата причина като останалите мъже, които притискаха носове в прозорчетата, изплезили езици като мекотели на витрината на рибарски магазин. Той искаше единствено да гледа как момичетата се събличат и танцуват, да изучава извивките на гърдите им, да наблюдава как белите им бедра потрепват като каймака върху топло прясно мляко; как отварят и затварят крака – почти чуваше шляпването на кокалестите им колене през мръсния прозорец. Харесваше вътрешната страна на ръцете им, където горещата им от срам и ненавист кръв течеше по паяжината от зеленикави вени; и тлъстините по корема, които му напомняха на възглавничката, върху която поднасяха брачните халки на сватба. Ходеше при мадам Жасмин-Картон, за види къде в структурата на тя- лото се крие женствеността. Как момичето с щръкналата черна коса свежда глава, докато разсеяно попипва меките си бели гърди. Как другата след нея, блондинка с жилаво тяло, обикаля в полукръг с ръце на кльощавите си хълбоци. Или как момичето от миналия вторник, което Айнар видя тогава за пръв път, разтвори луничавите си крака и показа за миг вагината си. След това бързо сви бедра и затанцува яростно, по врата ѝ се застича пот, но образът на розовия ѝ полов орган, остана пред очите на Айнар дори когато ги затвори и се опита да забрави кой е и къде се намира, както и по-късно, когато лежеше под светлината на нощната лампа до Грета и се опитваше да заспи, докато дращеше с молив в кожения си бележник и изпълваше страница след страница с рисунки на Лили.