Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Двайсет и девет

Януари, февруари, март, април. Месеците някак се сливаха. Всичко в училище беше наред. Учех. Тренирах. Тичах с Легс. Работех във „Въглищаря“. Играех си на криеница с Илеана. Или по-скоро тя си играеше на криеница с мен. Просто не я разбирах.

В някои петъчни вечери излизах с пикапа в пустинята след работа. Лежах в каросерията и гледах звездите.

Един ден без заобикалки поканих Илеана да излезем на среща. Бях се уморил от тая работа с флиртуването. Вече не действаше.

— Хайде просто да идем на някой филм — предложих ѝ аз. — Нали се сещаш, може да си подържим ръцете.

— Не мога — каза тя.

— Не можеш ли?

— Никога.

— Тогава защо ме целуна?

— Защото си привлекателен.

— Само затова ли?

— И си мил.

— Тогава какъв е проблемът? — Започвах да вдявам, че Илеана играе някаква игра, която просто не ми харесваше.

Понякога тя се отбиваше във „Въглищаря“ в петък вечер, когато затварях, седяхме в пикапа и си говорехме. Но всъщност не обсъждахме нищо важно. Тя бе дори по-сдържана от мен.

Наближаваше училищната танцова забава и ми мина през ума да я поканя да отидем. Няма значение, че вече ми бе отказала. Нали тъкмо тя идваше да ме вижда във „Въглищаря“? Две седмици преди училищните танци тя се появи, докато затварях. Седнахме в пикапа.

— Е, искаш ли да дойдеш на училищните танци с мен? — попитах. Опитвах се да звуча уверено, но май не ми се получи съвсем.

— Не мога — каза тя.

— Добре — отвърнах.

— Добре ли?

— Да, всичко е наред.

— Не искаш ли да разбереш защо, Ари?

— Ако искаше, щеше да ми кажеш.

— Добре, ще ти кажа защо не мога да дойда.

— Не си длъжна.

— Имам си приятел, Ари.

— О — казах. Казах го ей така, все едно не беше нищо. — Значи аз съм този… е, какъв съм, Илеана?

— Ти си някой, когото харесвам.

— Хубаво — казах. Чух гласа на Джина в главата си. Тя просто си играе с теб.

— Той е в банда, Ари.

— Гаджето ти ли?

— Да. И ако знае, че съм тук, ще ти се случи нещо лошо.

— Не ме е страх.

— А би трябвало.

— Защо просто не скъсаш с него?

— Не е толкова лесно.