Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Предполагах, че е доста самотен. Но това не го оправдаваше да се държи като задник.

А той каза:

— Ти си гей, vato, това известно ли ти е?

За какво, по дяволите, говореше тоя тип? Бях гей, понеже не исках да си инжектирам хероин, така ли?

Отвърнах:

— Аха, да, гей съм и искам да те целуна.

И тогава на лицето му се появи онова истински отвратено изражение и той каза:

— Ще ти наритам задника.

— Хайде де, давай — рекох.

А той просто ми показа среден пръст и след това се разкара — което ме устройваше. Всъщност донякъде го харесвах, преди да затъне в цялото това нещо със злоупотребата с променящите настроението субстанции. Честно да си призная, наистина ми бе любопитно това с хероина, но просто не бях готов.

Човек трябва да е готов за важните неща. Така смятах.

Замислих се за Данте — как бе изпил няколко бири, сетих се и за двете бири, които бях обърнал с Джина и Сузи. Какво ли щеше да е да се напия? Да се напия наистина. Дали усещането е хубаво? Данте даже бе пробвал марихуана. Замислих се отново за брат си. Може би се беше забъркал с наркотици и затова бе в пандиза.

Наистина го обичах, когато бях малък. Може би затова се чувствах тъжен и празен — защото бях усещал липсата му цял живот.

Не знам защо направих това. Излязох и открих един стар пияница, който се мотаеше около „Съркъл К“ в Сънсет Хайтс и просеше пари. Изглеждаше кошмарно и смърдеше ужасно. Но целта ми не беше да се сприятелявам с него. Помолих го да ми купи опаковка с шест бири. Обещах едната да е за него. Той се нави. Паркирах пикапа си зад ъгъла. Когато излезе и ми подаде бирите, той ми се усмихна и попита:

— На колко си години?

— Шестнайсет — казах. — А ти?

— Аз пък съм на четиресет и пет. — Изглеждаше много по-стар. А после ми докривя — задето се възползвах от него. Обаче и той се възползваше от мен, така че всичко бе наред.

Понечих да изляза с пикапа в пустинята, където да си изпия бирите. После обаче си дадох сметка, че идеята не е чак толкова добра. Постоянно чувах в главата си гласа на мама, а това ме вбесяваше. В крайна сметка реших да се прибера. Нашите дълго нямаше да ги има. Нощта беше пред мен.

Паркирах пикапа си в алеята за коли и просто си седях там. И си пиех бирата. Пуснах Легс в пикапа, тя се опита да ближе от бирата, та се наложи да ѝ обясня, че тя не е полезна за кучетата. Вероятно не бе особено полезна и за момчетата. Но аз експериментирах — откривах тайните на Вселената. Не че си въобразявах, че мога да ги открия в кенче „Будвайзер“.

Наумих си, че ако изгълтам на един дъх първите две-три бири, ще се замая хубавичко. Така и направих. И се получи. Беше някак приятно.

Замислих се за разни неща.

Брат ми.

Данте.

Лошите сънища на татко.

Илеана.

След като изгълтах набързо три бири, вече не чувствах никаква болка. Малко като след морфина. Обаче различно. А после си отворих още една бира. Легс облегна глава на скута ми.

— Обичам те, Легс. — Така си беше. Обичах това куче. А животът не ми се струваше толкова лош, докато си седях там, в пикапа, с кучето и с една бира.