Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Двайсет и пет

В деня след коледа карах осемчасова смяна във „Въглищаря“. Татко ми позволи да поема няколко допълнителни смени, тъй като бяхме във ваканция. Нямах нищо против да работя. Добре де, имаше един тип, с когото работех — истински негодник. Обаче аз просто го оставях да си приказва и през повечето време той даже не се усещаше, че не го слушам. Искаше да се помотаем заедно след смяната, а аз заявих:

— Имам планове.

— Среща? — попита той.

— Аха — казах.

— Имаш ли си приятелка?

— Аха — отвърнах.

— Как се казва?

— Шер.

— Начукай си го, Ари — рече той.

Някои типове хич не носят на майтап.

Когато се прибрах, мама бе вкъщи и топлеше тамалес за вечеря. Обожавах домашни тамалес. Обичах да си ги затоплям във фурната, което е странно, защото това не бе стандартният начин за затопляне на тамалес. Харесваше ми как фурната ги изсушаваше, така че ставаха малко хрупкави — можеше да усетиш как царевичните листа горят. Миришеше направо страхотно, затова мама сложи няколко във фурната за мен.

— Данте се обади — каза тя.

— Наистина ли?

— Да.

— Ще се обади пак след малко. Казах му, че работиш.

Кимнах.

— Той не знаеше, че работиш. Каза, че никога не си споменавал нищо за това в писмата си.

— Какво значение има?

Тя поклати глава.

— Предполагам, че няма. — Знаех, че мислено пресмята нещо по въпроса, но не сподели разсъжденията си. Това ме устройваше. Точно тогава телефонът звънна отново. — Сигурно е Данте — каза тя.

Наистина беше Данте.

— Здрасти.

— Здрасти.

— Честита Коледа.

— В Чикаго валя ли сняг?

— Не. Само беше студено. И сиво. Искам да кажа, много студено.

— Звучи добре.

— Донякъде ми харесва. Но ми омръзнаха сивите дни. Казват, че през януари ще е по-лошо. Вероятно и през февруари.

— Кофти.

— Да, наистина е кофти.

Настъпи кратко мълчание.

— Значи работиш?

— Да, пека бургери във „Въглищаря“. Опитвам се да спестя малко пари.

— Не ми писа за това.

— Да, не е важно. Просто някаква скапана работа.

— Е, няма да спестиш много пари, като купуваш хубави албуми с репродукции за приятелите си. — Долових, че се усмихваше.