Върховното кралство [Наследникът]

Спада.

Сам, без оръжие и застрашен в чуждия град, Енцио се почувства по-уязвим от когато и да било. И като се страхуваше, че всеки момент може да чуе как изсвистява стрела, той се готвеше да се затича с всички сили, когато някакви мъже излязоха от уличката, по която двамата с Форланд мислеха да тръгнат.

Спряха.

В същото време други двама мъже дойдоха отзад. Хванати натясно, Енцио и Форланд бяха в клопка. Без да се наговарят, двамата застанах гръб в гръб. Енцио почувства как устата му пресъхва и стисна юмруци. Страхуваше се, но присъствието на Форланд му даваше сили. Помисли си, че ако има мъж, до когото — след смъртта на Лорн — би искал да бъде по време на битка, то това е той.

— Вие тръгвайте — каза на Форланд един от заговорниците от Спада, който имаше лек акцент. — Нямаме работа с вас.

— Напротив. След като подлеци се обединяват, за да убият невъоръжен човек, те имат работа с мен.

Убийците бяха петима.

Въоръжени с мечове, четирима от тях бяха облечени като участници в надбягването на Гарлор. Само този, който беше говорил, не беше в бяла риза и сини панталони. Дрехите му бяха от лен и кожа и носеше широка барета, наклонена над дясното ухо.

— Както желаете — каза той презрително. — Но не…

Форланд нападна.

В ръката му се беше появил меч и той удари — изненадващо — единия от двамата убийци, които препречваха пътя им. Форланд го намушка три пъти в корема, преди да го обезоръжи и да го хвърли на земята през рамото си.

— Енцио! — извика той, като му хвърли меча на убиеца.

Енцио хвана меча още докато летеше във въздуха и навреме се обърна срещу мъжа с баретата и двамата му другари. Издърпа и изби две меча със своя, ловко избягна третия, удари с лакът единия, с глава — другия, а с върха на острието прониза гърлото на третия. В това време Форланд се биеше с втория си противник. Меч срещу сабя — битката беше неравна. Или поне това може би си помисли убиецът, преди Форланд да го хване за китката, да му счупи лакътя и с рязко движение да му пререже гърлото с опакото на острието. Енцио също беше отстранил още един противник. Размина му се с драскотина по бедрото, но хълбокът му се оказа прекалено близо до мъжа с баретата. Онзи замахна, без обаче да довърши движението си. С вдигната ръка той политна назад и падна възнак — мечът на Форланд беше забит в окото му.