Върховното кралство [Наследникът]

Казваше се Лорн Аскариан и вече беше умирал няколко пъти. Първия път в тъмниците и мрака на Далрот, където Тъмнината почти беше унищожила душата му. Втория път в ослепителната пещ на една жарава. Онази вечер го чакаха убийци. С лица, скрити зад кожени маски, те го бяха обездвижили с отровен меч, бяха заковали ръцете му за една пейка и го бяха оставили агонизиращ в неговата подпалена Черна кула. Имаше късмет, че можаха да му се притекат на помощ, а после да го лекуват. Но в продължение на дълги дни беше повече мъртъв, отколкото жив, и неспособен да говори. Близките му се страхуваха, че никога няма да се възстанови, страхуваха се и че няма да могат да го защитят, ако враговете му се върнеха. Така трябваше да умре още веднъж, а ковчегът му, пълен с камъни, да бъде положен в земята, докато самият той беше отнесен далеч от Ориал в най-голяма тайна. Нямаше никакъв спомен от пътуването. Когато най-сетне се изтръгна от дълъг, много дълъг кошмар, осеян с нетърпими страдания и гримасничещи маски, една зимна вечер той се събуди и научи, че е в Аргор.

Три месеца по-късно все още беше там.

И съвсем жив.

Лорн заобиколи с плуване острова в средата на езерото, после заплува към дървото, под което беше оставил нещата си. Стъпи на земята веднага, щом под краката му се появи почва, и като вървеше напред, до кръста във вода, се протегна, опъна косите си назад и развърза превръзката, която пазеше очите му от слънцето. Беше гол, от него се стичаше вода, гърдите му бяха нашарени с белези, чийто рисунък напомняше корените на дърво — корени, които тръгваха от сърцето, ставаха все по-тънки, разделяха се, минаваха по едното му рамо и покриваха левия му хълбок, като покриваха гърба му с дребни разклонения. Тези белези се дължаха на Тъмнината. Нямаше ги, когато се върна от Далрот. Беше ги открил, след като се събуди в Аргор и не му трябваше много време, за да разбере какво означаваха.