Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен — признах си. — Ако е била неговата, вече не приличаше на човешка глава. — Гледах как Рок си мие ръцете в мивката. — Ако Дан е мъртъв, както твърди падрето, къде според теб е погребан?
— И какво те прави толкова сигурен, че е погребан? — попита Рок.
Спомних си гробището, което прекосих край църквата. Дали не бях стъпил върху мястото, където лежеше Дан? Някак си не ми изглеждаше вероятно.
— Искам да се върна в градчето. И да ги накарам да ми покажат трупа.
— Не е много умно от твоя страна — предупреди ме Рок.
— Не се страхувам от тях — казах му. — Те се страхуват от нас.
— Въпросът е от кого се страхува падрето?
— Мисля, че трябва да разбера.
— А пък аз мисля, че трябва да я оставиш тази работа. — Подсуши си ръцете в малка хавлиена кърпа и се опита да смени темата. — Ева преобърна ли се вече?
— Ева? Тя да не е тюлен?
— Тя е русалка. — Кимна към списанията на пода. — Виж Чарлийз в «Космополитън» — каза той. — А аз ще нагледам Ева. — И излезе от каютата.
— Не ми прави никакви услуги! — извиках след него.
Затворих вратата на банята с ритник и се изпиках в празната тоалетна. Броят на «Космополитън», за който говореше Рок, лежеше на върха на колекцията от «Вог», «Редбук» и «Мадмоазел», която Кенди бе събирала по пристанищата. На корицата беше Чарлийз Терон с развети коси и дрехи, нашарена с десетина заглавия. Всичките бяха вариации на стандартната тема «Как да упражняваме властта си над мъжете», сякаш това беше основният източник на развлечение за целия им пол. Очите ми се откъснаха от списанието и се обърнаха към множеството тоалетни принадлежности на мивката. Нямаше как да пропусна голямото златно шише парфюм, дръзко оформено като абстрактна вагина. Махнах капачката клитор, поднесох я към носа си и вдъхнах томително. Миришеше на рози, аромат, който веднага извикваше в ума яркия цвят на косата на Кенди. Почувствах някакво облекчение, докато го вдишвах, разсейваше обсебването ми по Ева. Какво вкусно същество била Кенди! За няколко секунди опасността да отворя «Космополитън» и да се заема със себе си беше съвсем реална.
Но се спрях. Бързо и нарочно насочих вниманието си към странния бръснач до душа, размазаната в мидата на мивката паста за зъби, отворения пакет тампони в шкафчето. Всяко нещо си има две страни и жените не правят изключение. От копринените им крака поникват твърди косми, прекрасният им дъх се превръща в зловоние, докато спят и веднъж месечно златният им потир прелива от алена кръв.
Брат ми, образован познавач на тънката част и колекционер на афродизиаци, твърдеше, че сексуалната мощ се увеличава право пропорционално на дължината на въздържанието. «Използвай я, отдай й се», обичаше да казва той. Вярваше, че този принцип важи еднакво и за мъжете, и за жените. Въздържанието увеличаваше привличането, подхранваше сексуалната ни сила, докато тя започне да излъчва неустоимата аура на еротичната харизма. Това беше тайната на девствеността. Разказваше за весталките от древния Рим, млади момичета от видни семейства, избирани да се грижат свещеният огън в храма на Веста никога да не угасва. Давали обет за безбрачие за трийсет дълги години. Ако някоя от тях се осмелявала да го наруши, била извеждана от храма и погребвана жива.
Надявах се размишленията върху тази неприятна перспектива да укротят животинския ми нагон. Исках не коя да е, а Ева! За да я спечеля, трябваше да мобилизирам цялата си сексуална харизма. Поддържай огъня, помислих си. Дай обета на весталките. Как иначе да покориш непокорима богиня? Ще обърна страстта навътре в себе си, ще раздухам пламъка в изгарящото си сърце, докато стопи бронята на приличието с божествената топлина на либидото. Дайте ми зашеметяващия аромат на рози! Удряйте слабините ми с корици на женски списания! Нищо по-малко от вечния гроб не може да разбие вече моята девственост!
След като си ударих една бърза в банята на Кенди, минах мрачен през коридора и отидох в стаята ни в предната част на яхтата, за да помисля още малко върху тетрадката на Дан. Много неща в нея ме озадачиха, имаше още повече, над които не бях се замислял. Записките в дневника започваха от времето, прекарано в Юкатан в къртовска работа на археологически разкопки. Имаше бележки и цифри, свързани с измамите му с грънци в Мексико Сити, препратки към покупка на голяма пратка канабис в Гуадалахара (която очевидно трябваше да бъде разтоварена в Акапулко) и планове за контрабанда на нещо, наречено «бамбалача» (мескалин*), схема, която явно се беше провалила. Той избягал в планината. Имаше безброй ръчно чертани карти на прехода му през Сиера с антропологични описания на срещи с хуичоли.