Гръмотевичния щит [bg]

Пирия стоеше на задната палуба, забравила огромния лък в ръката си. Видя как Одисей скочи на пиратския кораб, следван от Банокъл и Калиадес, заедно с десетина мъже от екипажа на „Пенелопа”. После Биас извади два бойни ножа и се качи на парапета, за да се присъедини към битката. Въздухът се изпълни с бойни викове и крясъци, както и звуците на дрънчащи оръжия. Критянецът Идоменей се затича към мелето, както и двамата сина на цар Нестор. Боят беше свиреп и тя видя как Одисей сече и пронизва по пътя си напред към кърмата на кораба, следван от Калиадес и Банокъл.

Нечия ръка я докосна. Мерионес посочи надясно, където вторият пиратски кораб се приближаваше. Той положи стрела на тетивата си и стреля през стесняващото се пространство помежду им. Тя се заби в парапета на носа. Мерионес изруга.

— Да не си посмяла да кажеш на Одисей за този изстрел — каза той.

Останалите на „Пенелопа” моряци до един бяха въоръжени с лъкове и пратиха разпокъсан залп към приближаващата галера. Няколко стрели достигнаха целите си. Последва и свирепият отговор. Около четиридесет стрели прехвърчаха във въздуха. Повечето се забиха в парапета, други отскочиха от самата палуба. Петима моряци бяха ударени. Пирия сложи стрела на огромния си лък и стреля. Улучи един от вражеските стрелци в гърдите и той се свлече назад.

— Добър изстрел! — извика Мерионес, докато самият той стреля отново. Пирия не видя дали е улучил, защото вече вадеше нова стрела от колчана си и я поставяше на тетивата на Анилина. Сега страхът го нямаше и тя продължи да стреля, игнорирайки залповете, които съскаха край нея.

Внезапно пиратският съд рязко се отклони от курса си. Вражеските стрелци продължиха да стрелят, но корабът бързо се отдръпна извън обсега им, насочвайки се на юг.

— Ще се обърнат, за да ни таранират — каза мрачно Мерионес.

Ала галерата не се обърна. Гребците й отчаяно се мъчеха да увеличат разстоянието между двата кораба.

Мъжете от „Пенелопа” пуснаха лъковете си, извадиха мечове и ножове и се втурнаха да се присъединят към другарите си, биещи се на първия пиратски кораб. Пирия се обърна да ги гледа… и видя огромен кораб, идващ от север. Беше по-голям от всичко, което някога бе виждала. Четиридесет гребла от всяка страна, разделени на две нива, и мачта, по-висока от дърво. На нея се вееше платно, на което бе изрисуван черен кон, застанал на задните си крака.