Гръмотевичния щит [bg]

Хектор, принцът на Троя, се засмя.

— О, това ще да е наистина голям идиот. Не, приятелю, аз съм само пътник, макар и пътник с меч. Не си ли малко стар, за да се биеш с пирати?

— Стар? Аз съм в разцвета на силите си, невъзпитана твар!

— Вярвам ти, морски чичо. Изглежда обаче ще имаш нужда от малко помощ с тази галера. Мога да ти заема двадесет мъже.

— Добре са дошли, Хектор, приятелю.

— Ще се приближим до вас и ще ти ги пратя.

Одисей извика в знак на благодарност и се върна до мачтата. Сега ръцете му трепереха и му се виеше свят. Биас се присъедини към него и коленичи.

— Колко изгубихме? — попита Одисей.

— Осем мъртви, още единадесет с дълбоки рани и почти всички други са били порязани или пронизани от нещо остро, освен мен и Левкон. Въпреки това мисля, че се отървахме леко, Одисей. Ами ти? Покрит си с кръв. Ранен ли си?

Той поклати глава.

— Кои са мъртвите?

Биас ги изброи и към умората се добави дълбока тъга. Одисей облегна глава на мачтата. Навсякъде около него мъжете сваляха дрехите на мъртвите пирати и хвърляха телата им през борда. „Ксантос” се приближи странично и хвърли плътна сянка над пиратския кораб. После се спуснаха въжета и двадесет мъже слязоха по тях.

— Мътните го взели, никога преди не съм бил толкова изтощен след битка — каза Одисей. — Особено пък след победа.

— Зная — каза Биас. — И аз го усещам.

— Няма да ми казваш, че остаряваме — предупреди го Одисей.

Черният мъж се усмихна.

— Не, Одисей. Може би просто помъдряваме. Мисълта за всички онези мъже, които бяха живи сутринта, а сега бродят по Тъмния път, е депресираща. И какво постигнахме? Сдобихме се със стара галера, няколко оръжия за търговия и може би малко плячка. Нищо от това не струва живота на осем мъже. Особено на младия Деметриос.

Одисей затвори очи.

— Иди и раздай нови задачи на хората — каза той. — Пренеси плячката на „Пенелопа”.

— Да, царю — отвърна Биас. — Как искаш да продължим?

— Хората на Хектор могат да преведат галерата обратно до Скалата на титана — каза Одисей. — Там ще вземат ранените, които оставихме. Ние ще продължим. Ако имаме попътен вятър, ще достигнем Лъка на Аполон по здрач и ще спрем в Гърбавия залив.

Ярката слънчева светлина озари палубата, когато сянката на „Ксантос” се отдръпна. Одисей чу, че Хектор му вика:

— Ние ще преследваме онези пирати, Одисей. Вие накъде сте?

— Към Лъка на Аполон — извика царят на Итака в отговор, докато огромният кораб се понесе на юг.

Биас отиде при двадесетте нови члена на екипажа, а Одисей постоя неподвижен, загледан в кървавите си длани. Пръстите му вече не трепереха, но му се гадеше. Младият Деметриос беше добро момче — тих, работлив и толкова горд, че е бил избран да замести Портеос. Лицата на останалите мъртви моряци се завъртяха в ума му. Той бе плавал почти двадесет сезона с Абдерос, единственият от екипажа, който никога не си бе взимал жена. През зимата живееше сам, дялаше дърво и правеше въжета, рядко говорейки с някой друг. Когато обаче се върнеше на борда напролет, се усмихваше широко и прегръщаше другарите си. Човекът имаше единствено „Пенелопа”. И сега бе умрял, за да я защити.