Гръмотевичния щит [bg]

— Добър план — кимна Калиадес. — Но има няколко дребни проблеми. Първо, не сме представители на никоя нация или град. Второ, за последно бяхме в Троя като нашественици и ако се разкрием, това може да ни представи до известна степен в неблагоприятна светлина. Трето — и мисля, че това е най-важното — ти си кръчмарски скандалджия, който не достигна финала на състезанието за най-добър юмручен боец дори в нашия отряд. Ако си спомням правилно, Ерутрос те надви.

— Добре де — каза намусено Банокъл. — Може и да не стана шампион, но ще спечеля някоя и друга битка. Така че пак може да има злато. А и какво ще кажеш за състезанията? Имаше ли някой по-бърз от теб в отряда ни?

— Не, но в него имаше само петдесетина човека. — Калиадес въздъхна. — Нека приемем, че се съглася да участваме. Кого ще представляваме?

— Аха! Вече съм се погрижил за това — каза Банокъл триумфално. — Помолих Одисей да ни пусне като итакийци.

— И той се съгласи? — попита Калиадес изненадан.

— Не съвсем. Изтъкна, че Левкон представлява Итака в юмручния бой и че той е най-добрият боец в екипажа. Каза, че мога да бъда итакиец, ако го победя тази вечер на прощалния пир.

— А Левкон какво мисли по въпроса?

Банокъл се ухили широко.

— Щастлив е като прасе в кочина. Каза, че ще е добре да потренира. Очевидно никой друг в екипажа не иска да се бие с него.

— А мина ли ти през ума да се зачудиш защо е така?

— Разбира се. Предполагам, че е защото удря като конски ритник.

— И това не те тревожи? — включи се Пирия.

— И преди ме е ритал кон. Пак се изправих. Винаги се изправям. Когато спечеля, ще се съгласиш ли да се присъединиш към мен в игрите?

Калиадес погледна Пирия, която се усмихваше.

— Ти как мислиш? — попита я.

Тя погледна към мястото, където Левкон гребеше, а после обратно към Банокъл.

— Мисля, че онзи кон те е ритнал в главата.