Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
— Не. Не мисля, че Конуей е подготвил предварително някакви записи или дентални снимки за така наречения „капитан“. Смятам, че е щял да използва стандартни снимки, когато трупът на Милуърт — онзи, който самият Милуърт е щял да осигури — се нуждае от идентифициране.
Фриърс примига насреща му.
— В такъв случай можем да накараме зъболекаря да свидетелства, нали?
— Зъболекарят е мъртъв. От вчера.
Цигуларят имаше намерение да каже нещо, но се отказа. Навярно се чудеше дали Курц е убил Конуей, но явно не му беше чак толкова важно да разбере.
— Мога да занеса тази папка във ФБР. Сметката обвързва Милуърт със зъболекаря. Повече от ясно е, че това е чисто изнудване. Конуей е изнудвал Джеймс Хансън — каза Фриърс.
— Абсолютно. Можете да се опитате да го докажете. Само дето няма никакви официални документи за плащане от страна на Милуърт, а само насрочен час в кабинета му.
— Не разбирам как денталните снимки са съвпадали със зъбите на телата, които господин Хансън е оставял във всеки от случаите с няколко убийства и самоубийства.
— Изглежда голяма част от клиентелата на доктор Конуей, този известен лекар по дентална медицина, се е състояла от трупове.
Фриърс погледна отново папката.
— Кабинетът на Конуей е в Кливланд. Много от тези убийства и самоубийства са се случили в доста отдалечени от там градове. Дори Хансън някак си да е подбирал мъжете, които в бъдеще да изгори, как ги е водил в Кливланд, за да им направят дентални снимки?
Курц сви рамене.
— Хансън е един много умен кучи син. Може би е предлагал на бедните копелета дентален пакет като част от някакво трудово възнаграждение. Предполагам, че е карал Конуей да прелетява до градовете, в които е живял в дадените моменти, да прави дентални снимки на нещастните типове — вероятно когато вече са били мъртви — и след това е карал зъболекаря да ги изпраща от Кливланд. Всъщност, няма голямо значение, нали? Най-важното сега е да ви измъкна оттук.
Фриърс примига отново насреща му и на разкъсваното му от болка лице се появи инатливо изражение.
— Искате да напусна Бъфало? Няма да стане. Трябва да…
— Не говоря да си тръгвате от Бъфало, а само от този хотел. Имам по-добра идея как да заковете нашия капитан Милуърт, отколкото да се превърнете в поредното нерешено убийство в папката със случаи на добрия капитан.
— Нямам къде другаде да…
— Осигурил съм ви място, на което да останете за два дни — отвърна Курц. — Не е на сто процента сигурно, но в момента няма такова в Бъфало за вас. — Или пък за мен, можеше да добави. — Събирайте си багажа. Напускате хотела.
Брубейкър и Майърс обикаляха улиците в центъра и се надяваха да попаднат някъде на синьото волно на Курц или да го зърнат на някой тротоар, като на всяка пълна обиколка се връщаха пред „Ройъл Делауеър Армс“.
— Слушай — каза Майърс, — какво ще кажеш за къщата на секретарката му? Как ѝ беше името? Арлен Димарко.
— Какво за нея? — попита Брубейкър, който пушеше петата си цигара.
Майърс прелисти малкото си опърпано тефтерче.
— Тя живее в Чийктуага. Имаме адреса ѝ. Днес колата ѝ не е пред офиса. Щом не е идвала, вероятно Курц е отишъл при нея.
Брубейкър сви рамене, но обърна служебния автомобил и се насочи към магистрала „Кенсингтън“.
— Какво пък, струва си да опитаме — отвърна той.
— Господин Фриърс, това е секретарката ми, госпожица Димарко — представи я Курц. — Тя няма нищо против да останете при нея за един-два дни.
Арлен го изгледа, но протегна ръка.
— За мен е удоволствие, господин Фриърс. Наричайте ме Арлен.
— А вие мен Джон — отвърна цигуларят, хвана ръката ѝ, събра краката си и се поклони леко, сякаш имаше намерение да целуне ръката ѝ. Не го направи, но секретарката се изчерви, все едно беше.
Намираха се в кухнята на Арлен. Курц се възползва от момента, когато Фриърс се обърна, и попита домакинята:
— Арлен, имаш ли още… — Той разтвори едва палтото си, за да покаже пистолета на колана си.
Тя поклати глава.
— На работа е, Джо. Тук нямам.
Курц се обърна към Фриърс:
— Извинете ни за момент. — Заведе секретарката си в дневната. Там ѝ даде оръжието на Анджелина Фарино — не компакт уитнеса, който имаше сантиментална стойност за нея, а малкия .45-калибров пистолет, който ѝ беше взел на арената. Арлен извади пълнителя му, за да се увери, че е зареден, върна го обратно, провери дали предпазителят му е пуснат и прибра малкото, но тежко оръжие в джоба на дългата си жилетка. Тя кимна и двамата се върнаха в кухнята.
— Опасявам се, че това ще е изключително неудобно — започна Фриърс. — Напълно съм способен да си намеря…