Замръзване [bg]

— Защо му е на зъболекар оръжие? — попита Лео, когато прибра смит и уесъна в кашмиреното си палто.

— Параноичен съм — отвърна Курц.

— Не сме ли всички такива? — попита Анджелина.

„Марина Тауър“ се издигаше дванадесет етажа над заснежената ливада от страната на пристанището и заледената река Ниагара. Четиримата влязоха в частния асансьор на подземния паркинг и се качиха на единадесетия етаж, където живееха Момчетата — Курц зърна бюра, компютри, телетипи, няколко приличащи на счетоводители хора — и веднага разбра, че офисите на фамилията Фарино се бяха преместили тук — а после Анджелина го качи до последния етаж с друг асансьор. Слязоха в мраморно антре. Жената извади ключ и отключи вратата на пентхауса си.

Преходните стаи бяха разположени по цялото протежение на сградата и изпълваха целия етаж. Курц можеше да види центъра на Бъфало на североизток и пристанището и реката на югозапад. Дори с надвиснали облаци в мрачен ден гледката беше внушителна.

— Много хубаво… — започна бившият частен детектив, спря се на място и се обърна. Анджелина беше насочила .45-калибровия си „Компакт Уитнес“ към него и бе извадила втори, по-голям автоматичен пистолет от едно чекмедже.

— Кажи ми една причина да не те гръмна още сега, Джо Курц.

Той не помръдна ръцете си.

— Това ще опропасти плана ти да изненадаш господин Гонзага.

Устните на Анджелина изглеждаха много тънки и безкръвни.

— Ще измисля друг план.

Курц не можеше да оспори този факт.

— Унижи ме на два пъти — продължи жената. — Заплаши да ме убиеш.

Той от своя страна можеше да спомене четиримата мъже, които тя беше наела да го убият, но не мислеше, че ще е много умно предвид обстоятелствата. Ако го застреляше сега, щеше да спечели точки пред брат си.

— Кажи ми защо да не се отърва от теб и да не наема някой друг да се оправи с Гонзага? Дай ми поне една добра причина.

— В момента я мисля… и те уверявам, че много се старая — отвърна Курц с най-добрата си имитация на гласа на Джак Вени.

Може би Анджелина беше прекалено млада, за да схване шегата. Пръстът ѝ се доближи до спусъка.

— Времето ти свърши.

— Ще ми позволиш ли да бръкна бавно в джоба на сакото си?

Жената кимна. Беше насочила по-големия .45-калибров пистолет в корема на мъжа и бе оставила по-малкия на дървената масичка под една картина.

Курц извади касета от джоба си и ѝ я подхвърли.

— Какво е това?

— Пусни я.

— Мразя игрички — отвърна Анджелина, но отиде до вградената в библиотеката уредба, сложи касетата и натисна „Пусни“.

От говорителите се разнесе нейният глас:

— О, родих го. Родих го. Беше момченце. Красиво момченце, наследило тлъстите устни на Емилио и красивите кафяви очи, брадичката и челото на рода Гонзага. Удавих го в река Белис в Сицилия. — Гласът на Анджелина продължи да обяснява още около минута колко ще е трудно да се докопа до Емилио Гонзага в имението му, след което се намеси гласът на Курц: