![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
— Това снимките, които те помолих да проявиш, ли са? — Старият им офис в Чипиуа беше достатъчно голям, за да имат тъмна стая, в която Арлен проявяваше всички снимки, които двамата със Сам правеха по време на работа. След смъртта на съпруга ѝ, секретарката му беше преустроила една от баните си в тъмна стая.
Арлен плъзна папката на масата.
— Да не си търсиш недвижим имот?
Курц разгледа снимките на имението на Гонзага, които беше направил от хеликоптера. Всичките бяха ясни.
— С какво да помогна от вкъщи днес, Джо?
— Ще се върна скоро и ще доведа някого. Имаш ли нещо против да го забавляваш?
— Кого? — попита секретарката. — За колко време? И защо?
Курц се направи, че не я чува.
— Ще се върна скоро.
— Добре, разбрах, че няма да ходим на работа, но има ли някакъв шанс да огледаме няколко помещения, след като гостът ти си тръгне?
— Днес няма да стане. — Курц се спря, преди да си тръгне, и потупа свободната си ръка с папката със снимки. — Заключи си вратите.
— Значи става въпрос за случая с Хансън.
Той сви рамене.
— Не мисля, че ще е проблем, но ако ченгетата ти се обадят, веднага се свържи с мен по мобилния.
— Ченгетата? — Арлен си запали цигара. — Харесва ми, когато говориш така, Джо.
— Как?
— Като частен детектив.
— Значи не е нито в шибаната си хотелска стая, нито в шибания си офис. Къде е тогава, мамка му? — чудеше се детектив Майърс.
— Някой някога казвал ли ти е, че псуваш прекалено много, Томи?
Брубейкър беше отказал пушенето преди седем месеца, но сега си дръпна за последно от цигарата си и хвърли фаса през прозореца на вана. Часът беше почти девет и не само че волвото на Курц не беше паркирано зад офиса му, но и буикът на секретарката му също го нямаше.
— Какво ще правим сега?
— Откъде да знам, по дяволите? — отвърна Брубейкър.
— Просто ще си седим на задниците и ще чакаме ли?
— Аз си седя на моя. И ти си стой на твоя, дебелако.
17
Часът беше едва осем сутринта, когато Курц почука на вратата на хотелската стая, но когато Джон Уелингтън Фриърс я отвори, вече беше облечен в костюм от три части и перфектно вързана вратовръзка. Макар изражението на чернокожия цигулар да не се промени, когато видя бившия частен детектив, той направи изненадана малка крачка назад.
— Господин Курц.
Джо влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
— Някой друг ли очаквахте. — Това не беше въпрос.
— Не. Моля ви, седнете. — Фриърс посочи един стол до прозореца, но Курц остана прав.
— Очаквахте Джеймс Б. Хансън. Въоръжен.
Чернокожият цигулар не отвърна нищо. Кафявите му очи, които бяха изключително изразителни на афишите, които Курц беше виждал, сега съдържаха много повече болка в себе си, отколкото миналата седмица в „Блус Франъслин“. Човекът умираше.
— Това е един от начините да го накарате да се покаже — каза Курц. — Но никога няма да разберете дали ще бъде изправен пред правосъдието, за да отговаря за престъпленията си. Ще сте мъртъв.
Фриърс седна на твърдия стол до бюрото си.
— Какво искате, господин Курц?
— Тук съм, за да ви кажа, че планът ви няма да сработи, господин Фриърс. Хансън е в Бъфало, така е. Живее тук от около осем месеца, преместил се е от Маями с новото си семейство. Само че днес може да ви убие и никой няма да го обвини в това престъпление.
Очите на Фриърс буквално се оживиха.
— Знаете ли къде е? И как се казва?
Курц му подаде стоматологичния картон.
— Капитан Робърт Г. Милуърт — прочете цигуларят. — Полицай?
— От отдел „Убийства“. Вече го проверих.
Ръцете на Фриърс трепереха, когато остави картона на бюрото си.
— Откъде сте сигурен, че този мъж е Джеймс Хансън? Какво доказва някаква сума — колкото и висока да е тя — от зъболекар в Кливланд?
— Нищо — отвърна Курц. — Но това е зъболекарят, осигурил стоматологични картони на полицията в цялата страна след повече от десет идентични случая, включващи няколко убийства и самоубийство, като този на дъщеря ви. Имената са различни. Картоните също. Но става въпрос за убийства, които Хансън е извършил. — Той му подаде папката.
Фриърс заразлиства бавно листовете и очите му се напълниха със сълзи.
— Толкова много деца. — Вдигна поглед към Курц. — Казвате, че можете да свържете този капитан Милуърт с другите имена? Разполагате ли със стоматологичния му картон?