Замръзване [bg]

— Съжалявам, Хауърд — простена едрият мъж. — Той ме изненада. Той… Аххххх! — Тими извиси глас, когато Джо изви пръста му отвъд границите на допустимото отклонение.

— Доктор Конуей — започна Курц, — трябва да поговорим.

Старецът издърпа петлето с палец.

— Полицай ли си?

Въпросът беше прекалено глупав, за да бъде удостоен с отговор. Тими се опитваше да се извие напред, за да намали болката в ръката и пръста си и на Курц му се наложи да го изрита с коляно в дебелия задник, за да го накара да се изправи отново.

— Той ли те изпраща? — попита старецът. Гласът му трепереше почти толкова, колкото оръжието в ръката му.

— Да — отвърна Курц. — Джеймс Б. Хансън.

Доктор Хауърд К. Конуей като че ли чу някакви магически думи. Той дръпна спусъка на .32-калибровия си револвер веднъж, два, три, четири пъти. Изстрелите бяха силни и оглушителни в облицованото в дърво помещение. Изведнъж въздухът се изпълни с мирис на барут. Зъболекарят изгледа оръжието, все едно беше стреляло само.

— Ах, мамка му — каза Тими с разочарован глас и залитна напред. Челото му удари паркета с кух звук.

Курц трябваше да действа светкавично. Хвърли се до Тими, претърколи се веднъж и се стрелна към Конуей, за да му отнеме револвера, преди да е използвал патрони пет и шест. Сграбчи стареца за яката на бархетната му риза, вдигна го от инвалидната количка и го разтресе два пъти, за да се увери, че няма други скрити оръжия под одеялото.

Френските врати водеха до тесен балкон в другия край на дневната. Курц избута настрани инвалидната количка и повлече съпротивляващото се плашило през стаята, изрита тези врати и го надвеси над заледения метален парапет. Очилата на доктор Конуей полетяха в нощта.

— Недей… недей… недей… недей. — Гласът на зъболекаря вече не трепереше.

— Кажи ми всичко за Хансън.

— Какво… не познавам никакъв… Господи, недей. Моля те, недей!

Курц буквално блъсна с една ръка стареца назад и го сграбчи за предната част на ризата. Платът се сцепи.

Ченето на доктор Хауърд К. Конуей се беше отлепило и сега тракаше на свобода в устата му. Ако старият лайнар не беше съучастник в сянка при извършването на повече от десет убийства, Джо може би щеше да го съжали. Може би.

— Ръцете ми са студени — каза той. — Следващия път може да не успея да те хвана. — Отново надвеси зъболекаря над парапета.

— Ще ти дам… каквото кажеш! Имам пари. Имам много пари!

— Джеймс Б. Хансън.

Конуей закима енергично.

— Искам другите му имена, информация за него, всичко — изсъска Курц.

— Ще я намериш в домашния ми кабинет. В сейфа.

— Каква е комбинацията?

— Тридесет и две наляво, деветнадесет надясно, единадесет наляво и четиридесет и шест надясно. Моля те, пусни ме. Не! Не долу!