Свидетел на огъня [bg]

— За колко време обикновено остават децата?

— Различно… Понякога ту идват, ту си отиват — отговаря тя и се обръща към Юна: — Много от тях идват от разбити семейства.

— Трудно ли е?

— Не, не е… Е, ясно е, че възникват конфликти, но всъщност важното е просто да определиш ясни правила.

Едно от момчетата прави подскок, придружен с ритник, и цопва в басейна. Другото замахва няколко пъти във въздуха, след което скача в басейна със салто.

— Обаче Вики е останала само две седмици — казва Юна и поглежда жената. Тя избягва погледа му и лекичко се почесва под мишниците.

— Имаме две момчета — казва тя неопределено. — От две години са при нас… братя са… Надявахме се, че ще се сприятелят с Вики, но уви, наложи се да прекратим подкрепата си за нея.

— Какво се случи?

— Нищо… Всъщност искам да кажа… Не беше виновна тя, никой не беше виновен, че ни дойде в повече, ние сме едно обикновено семейство и чисто и просто не ни стигнаха силите.

— Но Вики… проблеми ли е създавала, трудно ли е било да се справите с нея?

— Не — отговаря със слаб глас домакинята. — Беше…

Жената млъква.

— Какво щяхте да кажете? Какво се случи?

— Нищо.

— Та вие имате опит — настоява Юна. — Как сте могли да се откажете само след две седмици?

— Стана каквото стана.

— Но аз мисля, че нещо се е случило — сериозно отвръща Юна.

— Не, просто не ни стигнаха силите.

— Все пак мисля, че нещо се е случило — повтаря той със същия мек глас.

— Накъде биете? — пита тя смутено.

— Ако обичате, разкажете какво се е случило.

По бузите ѝ избива руменина, която плъзва по неравната кожа по шията, надолу между гърдите ѝ.

— Имахме посещение — прошепва жената, като гледа пода.

— От кого?

Тя поклаща глава. Юна ѝ подава бележник и химикалка. По бузите ѝ потичат сълзи. Тя го поглежда, после взема бележника и химикалката и написва нещо.