Свидетел на огъня [bg]

53

Часът е вече четири и половина, когато Юна шофира през Тумба, където някога бе разследвал тройно убийство в един от жилищните блокове.

На седалката до него лежи списъкът с различните адреси, на които е пребивавала Вики Бенет през годините. Последният е „Биргитагорден“, а първият — „Страндвеген“ 47.

Трябва да е говорила с някого от всички тези хора, при които е живяла. Трябва да се е доверила, да е споменала дали има приятели някъде.

Единственото, което Елин Франк каза за Вики, бе, че е мила и сладка.

„Мила и сладка“ — мисли си Юна.

За заможното семейство Франк Вики е била едно дете в трудно положение, дете, което има нужда от помощ, от някого, който да покаже съчувствие.

Ставало е дума за благотворителност.

Ала за Вики Елин е била първата майка след нейната собствена.

Животът на „Страндвеген“ навярно се е сторил на Вики такъв, сякаш е била попаднала на друга планета. Била е на топло, хранела се е редовно. Спяла е в легло и е носела хубави дрехи. Времето, прекарано при Елин и Як, навярно е запазило за нея особен блясък в продължение на много години.

Юна дава мигач и се престроява в лявото платно.

Разгледал е списъка и е решил този път да започне от края. Преди „Биргитагорден“ тя се е намирала в дома за малолетни „Юнгбакен“, а преди това — при семейство Арнандер-Юансон в Катринехолм.

Пред очите му отново изниква гледката как Иглата и Фрипе със сила отмахват дланите на Миранда от лицето ѝ. Бяха се борили с вкочанените ръце на трупа. Мъртвата се бе съпротивлявала, сякаш се бе срамувала някой да я види.

Ала лицето ѝ бе спокойно и бяло като седеф.

Според Иглата е седяла загърната в одеялото, когато е била ударена с голям камък. Шест или седем пъти, ако Юна бе разтълкувал правилно петната от кръв.

След което е била вдигната и дланите ѝ са били поставени на лицето ѝ.

Последното, което е видяла приживе, е бил убиецът.

Юна намалява скоростта, докато кара през една по-стара вилна зона, и паркира до нисък плет от разцъфтял храстовиден очиболец.

Излиза от колата и отива до голяма дървена пощенска кутия с месингова табела, на която пише: Арнандер-Юансон. Иззад къщата се появява жена с кофа червени ябълки в ръката. Явно има проблеми с хълбоците си и устните ѝ току се обтягат от болката. Жената е с яко телосложение, големи гърди и дебели мишници.

— Тъкмо го изпуснахте — казва жената, когато съзира Юна.

— Такъв ми е късметът — шегува се той.

— Трябваше да отиде до склада… Някакъв проблем с товарителниците.

— За кого говорим? — пита Юна с усмивка.

Тя оставя кофата.

— Помислих си, че вие сте този, дето щеше да идва за оглед на конвейера.

— Колко струва?

— Седем хиляди, чисто нов — отговаря тя и млъква.

Жената поглажда с ръка крачола си и го поглежда.