Правилата на лова [bg]

— Той се свърза с нас, доколкото си спомням — каза Кей, но не добави, че това беше сериозен пропуск в осигуряване безопасността. Не беше уместно да злепоставя Китано пред равните нему по ранг. Така или иначе, след като се беше оправил от първоначалния шок, сенсей се беше справил със ситуацията изключително добре.

— Той имаше много връзки — каза Китано. — Докладваха му няколко доказано отделни групи от различни страни. Някои от хората му бяха на обучение с някои от нашите в Средния изток. Това доведе до опита му да проникне в нашата организация и да разбере повече за нас. За щастие успяхме да блокираме това инфилтриране, но не преди да беше успял да разбере повече от позволеното. Положението беше сложно. Единственото разрешение на проблема беше сътрудничеството. Неговите хора не бяха известни в някои места, а нашите — в други. Като използвахме това, успяхме да изпълним с чест доста поръчения.

Около масата се чуха одобрителни възгласи. Всички бучо съзнаваха, че темата беше трудна за Китано и гледаха да покажат своята подкрепа. Хармонията в групата — ва — беше много важна.

— Спомням си — каза Кей. — Разрешението на проблема беше отлично, сенсей.

Китано се поклони леко в знак на признателност. Всъщност цялата работа беше безкрайно сериозна. Той никога не успя да идентифицира онзи гайджин, докато чужденецът проникна в цялата организация на Намака и тяхното въоръжение за пряко действие. Съвместните им операции бяха успешни, но всички те бяха планирани от Палача и изпълнени съгласно неговите условия. После съдбата се беше намесила. Точно когато шефът по безопасността вече не знаеше какво да прави, Палача изчезна. Впоследствие научиха, че е бил убит. Това беше най-радостната новина за цялото десетилетие, ако питаха Китано.

За жалост смъртта на Палача не сложи край на проблемите. Терористът обичаше игричките и имаше извратено чувство за хумор. Беше оставил молба под формата на видеокасета, изпратена само на Китано. Ако го заловяха, трябваше да го освободи. Ако го убиеха, трябваше да бъде отмъстен. Ако молбата му не беше уважена, щеше да последва едно предупреждение, а после подробната информация, която притежаваше за „Намака Корпорейшън“, щеше да попадне в ръцете на властите и щеше да има други неприятни последици. Преди всичко шефът по безопасността щеше да бъде опозорен пред своите колеги и самите братя. Те знаеха, за молбата, но Китано не им беше казал за заплахата. Можеха да решат, че вината си е негова, тъй като той беше отговорен за проникването на чужденеца. Китано потръпна, като си помисли за наказанието. Не, трябваше да се погрижи за това сам.